— Трябва да кажа, че явно ви е вродено — отговори Лайън. — Съгласен ли си, Дакота? — попита той и вдигна бебето на нивото на очите си. Детето веднага се усмихна.
Неочакваното влизане на Кристина в стаята привлече вниманието на Джейд. Домакинята бързо пресече помещението и подаде на приятелката си наточената кама, която бе сложила в калъф от мека кожа.
— Вече е достатъчно остра — каза тя. — Направих и калъф, за да не се нараните случайно.
— Благодаря — отвърна Джейд.
— Вече няма да имате нужда от нож — заяви Кейн и се приближи към нея. — Позволете ми да го пазя, мила. Ще се нараните.
— Няма да ви я дам — възрази тя. — Тя е подарък от чичо ми и съм му обещала никога да не се разделям с нея.
Кейн реши да не спори, когато тя се отдръпна.
— Трябва да тръгваме — каза той тогава. — Лайън, ще…
— Разбира се — отзова се Лайън. — Веднага щом…
— Точно така — прекъсна го Кейн.
— Сякаш говорят на друг език — каза Кристина на Джейд.
— Не искат да се тревожа — поясни младата жена.
— Значи, тогава сте разбрали за какво си говорят?
— Разбира се. Лайън има намерение да започне разследване. Кейн очевидно му е дал няколко идеи. Веднага щом научи нещо, Лайън ще се свърже с него.
Двамата мъже се взряха внимателно в нея.
— И вие разбрахте всичко това от…
Джейд прекъсна Кейн с кимване. После се обърна към Лайън:
— Вие ще се опитате да узнаете дали някой не е изчезнал напоследък, нали?
— Да — призна той.
— И ще имате нужда от описание? Макар че носът на горкия човечец се сплеска при падането, забелязах, че той вече бе доста стар, предполагам на около четиридесет. Имаше сива коса, гъсти вежди и студени кафяви очи. Не изглеждаше спокоен в смъртта си. Освен това беше доста дебел, особено коремът му, и това е още едно доказателство, че е принадлежал към висшето общество.
— И защо мислите така? — попита Кейн.
— Защото на масата му е имало повече ядене, отколкото би могъл да изяде — възрази тя. — И на ръцете му нямаше мазоли. Не, той едва ли е бил работник.
— Елате и седнете — предложи Лайън. — Бихме искали да ни опишете и другите мъже.
— Страхувам се, че няма какво повече да кажа — отвърна тя. — Почти не ги видях. Не знам дори дали са високи или ниски, дебели или слаби… — спря, за да изпусне една въздишка. — Бяха трима. Това е всичко, което успях да забележа.
Изглеждаше отчаяна. Кейн мислеше, че все още е изплашена от изпитанието, което е преживяла. В края на краищата, е видяла как умира човек. А тя бе само една нежна дама, която не е свикнала с такива ужасни неща.
Джейд наистина бе разстроена и когато Кейн я прегърна, се почувства още по-виновна. За първи път в живота си не ѝ харесваше да лъже. Продължаваше да си повтаря, че мотивите ѝ са чисти. Но това не ѝ помагаше изобщо. Заблуждаваше трима много добри хора.
— Трябва да тръгваме — бързо каза тя. — Колкото повече стоим тук, на толкова по-голяма опасност излагаме това семейство, Кейн. Да, трябва да тръгнем веднага.
Като се втурна към изхода не даде време на никого да възрази.
— Кейн? Имате ли къща някъде извън града? — попита тя, въпреки че много добре знаеше, че има.
— Да, имам.
— Мисля, че трябва да отидем там. Далече от Лондон ще можете по-лесно да ме защитите.
— Няма да ходим в Харуит, Джейд.
— Харуит?
— Така се казва имението ми — отвърна той. — Ще ви заведа в дома на родителите ми, който се намира близо до моето имение. Вие може да не се безпокоите за репутацията си, но аз се тревожа. Ще идвам всеки ден да ви посещавам, за да съм сигурен, че се чувствате добре. Ще разположа охрана наоколо… Защо клатите така глава?
— Ще идвате да ме виждате? Кейн, вие пак нарушавате обещанието си — извика тя. — Не трябва да въвличаме родителите ви в тази работа. Обещахте ми да ме защитавате и Бог ми е свидетел, че няма да се отделя от вас докато всичко това не приключи.
— Изглежда ми твърдо решена да го направи, Кейн — намеси се Лайън.
— Напълно съм съгласна с Джейд — вмъкна Кристина.
— Защо? — в един глас попитаха двамата мъже.
Кристина повдигна рамене.
— Защото ми е приятелка. И аз трябва да я подкрепям, нали така?
Никой от двамата нямаше аргумент срещу това обяснение. Джейд беше доволна.
— Благодаря ви, Кристина. И аз също винаги ще ви подкрепям — добави тя.
Кейн поклати глава.
— Джейд — започна той с надежда да я върне към първоначалната тема. — Мислех за вашата безопасност, когато ви предложих да останете при родителите ми.
— Не.
— Вие наистина ли мислите, че с мен ще сте в безопасност?