— Определено — потвърди тя, без да обръща внимание на скептичния му тон.
— Мила моя, ще ми бъде трудно да държа ръцете си далеч от вас цели две седмици. Опитвам се да се държа като благородник, по дяволите!
Лицето на Джейд стана пурпурночервено за по-малко от секунда.
— Кейн — прошепна тя. — Не трябва да говорите подобни неща пред гостите ни.
— Те не са наши гости! — възрази той, явно раздразнен. — Ние сме им гости.
— Той не спира да ругае в мое присъствие — каза Джейд на Кристина. — И никога не се извинява.
— Джейд! — изрева Кейн. — Престанете да сменяте темата.
— Не мисля, че трябва да ѝ крещиш, Кейн — посъветва го Кристина.
— Не е във възможностите му да се овладее — обясни Джейд. — Вероятно причината е в избухливия му нрав.
— Не съм избухлив — заяви той с по-тих глас. — Просто съм честен. Не искам да ви компрометирам.
— О, късно е да се тревожите за това — възрази Джейд. — Вие вече го направихте.
Кристина и Лайън следяха този разговор като хипнотизирани. Кейн се обърна към приятеля си.
— Нямате ли си друга работа?
— Не.
— Изчезвайте оттук — заповяда той.
Домакинът им повдигна вежди, после се примири.
— Ела, съпруго моя. Да ги изчакаме в трапезарията. Кейн, ще може ли да я попитам за още някои неща преди да тръгнете, ако искаш аз…
— По-късно — отряза го Кейн.
Кристина последва мъжа си и сина си. Спря се, за да стисне ръката на Джейд.
— Най-добре е да не се противите — прошепна тя. — Съдбата ви вече е предопределена.
Младата жена не обърна внимание на тази реплика и само кимна, за да достави удоволствие на домакинята си. След това затвори вратата и с ръце на хълбоците рязко се завъртя, за да продължи спора с Кейн.
— Това са пълни глупости да се безпокоите дали ще успете да държите ръцете си далече от мен! Знам, че няма да ме докоснете освен ако аз не ви позволя и ви вярвам — кимна и притисна ръце към гърдите си. — С цялото си сърце — завърши драматично тя.
— А не би трябвало.
Резкият му тон я стресна, но тя бързо се съвзе.
— Прекалено късно е. Вече ви вярвам. Вие ще ме защитите и аз няма да ви позволя да ме докоснете. Просто и ясно, сър. Не започвайте сега усложнявате положението с необосновани тревоги. Всичко ще е наред. Обещавам ви.
Внезапен шум привлече вниманието им. Кейн позна гласът.
Заеквайки, един от конярите му се опитваше да обясни колко е важно да намери господаря си.
— Това е Пери — обясни ѝ Кейн, — един от конярите ми. Останете тук, докато разбера какво иска.
Разбира се, тя не му се подчини, а тръгна след него. По мрачното лице на Лайън разбра, че се е случило нещо лошо. След това вниманието ѝ бе привлечено от слугата. Младият мъж имаше големи очи с цвят на лешник, а къдравата му коса стърчеше на всички посоки. Явно все още не можеше да успокои дишането си, но не спираше да размахва шапката, която здраво бе стиснал в ръката си.
— Всичко е изгубено, милорд — изтърси Пери. — Мерлин нареди да ви кажа, че е цяло чудо, задето кварталът не се подпали. Градската къща на граф Хейслет бе само леко обгорена. Има поражения от пушека, разбира се, но външните стени не са повредени.
— Пери, за какво…
— Градската ти къща е изгоряла, Кейн — намеси се Лайън. — Нали това се опитваш да ни кажеш, Пери?
Слугата бързо кимна.
— Не беше от небрежност — защити се той. — Не знаем как е започнало, милорд. Нямаше запалени свещи, нито забравен огън в камината. Бог ми е свидетел, не беше от небрежност.
— Никой не ви обвинява — каза Кейн. Сдържаният му глас прикриваше гнева му. Какво още, по дяволите, може да се обърка?, питаше се той. — Стават нещастни случаи.
— Не е било нещастен случай.
Всички, намиращи се във вестибюла, се обърнаха към Джейд.
Тя съсредоточено гледаше пода, а ръцете ѝ бяха здраво стиснати заедно. Изглеждаше толкова разстроена, което накара гневът на Кейн да отслабне.
— Всичко е наред, Джейд — успокои я той. — Това, което съм изгубил, лесно може да се възстанови. — Обърна се към Пери и попита: — Няма пострадали, нали?
Лайън наблюдаваше Джейд, докато слугата пелтечейки съобщи, че всички слуги са излезли навреме навън.
Кейн се успокои. Канеше се да даде разпореждания на слугата си, когато Лайън го прекъсна.
— Позволи ми аз да се заема с властите и слугите — предложи той. — Ти трябва да изведеш Джейд от Лондон.
— Да — съгласи се приятелят му. Опитваше се да не тревожи Джейд, но вече се бе досетил, че пожарът бе свързан с мъжете, които я преследваха.
— Пери, отиди в кухнята и си сипи нещо за пиене — заповяда му Лайън. — На плота винаги има бира и бренди.