Слугата побърза да изпълни нареждането, а двамата приятели впериха поглед в младата жена, чакайки я да каже още нещо. Тя гледаше пода и кършеше ръце.
— Джейд? — подкани я Кейн, когато тя продължи да мълчи. — Защо мислиш, че това не е било случайно?
Тя въздъхна дълбоко, преди да отговори.
— Защото това не е първият пожар, Кейн. Това е третият, който предизвикват. Явно са пристрастени към палежите.
Вдигна глава и го погледна. Кейн видя сълзите в очите ѝ.
— Ще опитват отново и отново, докато не ви хванат… както и мен — бързо добави тя. — Вътре.
— Искате да кажете, че искат да ви убият, като ви…? — попита Лайън.
Джейд поклати глава.
— Вече не искат да убият само мен — прошепна тя. Погледна Кейн и се разплака. — Сега искат да убият и него.
Шеста глава
Джейд изтри сълзите с опакото на ръката си.
— Някак са успели да разберат истинската ви самоличност — прошепна тя. — Когато дойдох в онази кръчма, мислех, че сте Пейгън… но те явно са знаели от самото начало, Кейн. Защо иначе ще подпалват градската ви къща?
Мъжът пристъпи към нея и обгърна с ръка раменете ѝ. Отново я заведе в гостната.
— Монк никога не би им казал — заяви той. — Не знам как биха могли… няма значение. Джейд, не искам никакво увъртане повече. Трябва да знам всичко.
— Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.
Лайън последва двойката в салона. Затвори вратата след себе си и седна на мястото си, което беше точно срещу канапето. Кейн нежно придърпа Джейд да седне до него.
Младата жена погледна към Лайън.
— Мислех, че сме им се изплъзнали снощи, когато скочихме в Темза. Може би, ако кажете на Пери да се престори, че продължава да търси Кейн, който и да го следи ще предположи, че вие не знаете къде сме.
Според домакина им, това бе чудесна идея и той веднага се съгласи и излезе да намери слугата. Веднага след като Лайън напусна стаята, Джейд се обърна към Кейн.
— Сега разбирам, че не мога да остана с вас. Ще ви убият в опитите си да стигнат до мен. Опитах се да не ви харесам, сър, но се провалих, и ще се разстроя много, ако нещо ви се случи.
Направи опит да си тръгне след като завърши речта си, но Кейн не ѝ позволи да помръдне. Прегърна я още по-силно и я придърпа по-близо до себе си.
— И аз се опитах да не ви харесвам — прошепна и я целуна по темето, преди да продължи. — Но и аз се провалих в това си начинание. Изглежда ни е съдено да останем заедно, мила.
Гледаха се известно време, преди Джейд да наруши тишината:
— Не е ли странно това, Кейн?
— Кое? — прошепна също толкова тихо той.
— Току-що загубихте градската си къща, двамата се намираме в голяма опасност, а единственото, което искам, е да ме целунете. Не е ли странно?
Той поклати глава. Вдигна ръка и хвана брадичката ѝ.
— Не — отговори. — И аз искам да ви целуна.
— Наистина ли? — Очите ѝ се разшириха от изумление. — Не е ли това…
— Най-странното нещо на света? — прошепна навеждайки се към нея.
— Да — въздъхна тя до устните му. — Най-странното нещо на света.
Устата му превзе нейната и сложи край на приказките. Джейд незабавно обви ръце около врата му. Кейн я принуди да разтвори устни, побутвайки я лекичко по брадичката и когато тя го направи, езикът му се плъзна в устата ѝ.
Искаше да я вкуси само за миг, но целувката бързо излезе от контрол. Устните му се впиваха в нейните с жадна настойчивост. Не можеше да ѝ се насити.
— В името на… Кейн сега не е време да…
Лайън стоеше на вратата докато изричаше тези половинчати изречения. После влезе и се отправи към стола си. Забеляза, че Кейн нямаше желание да прекъсне целувката, но Джейд, от друга страна, се отдръпна от него с учудваща бързина.
Беше почервеняла като домат, когато погледна към домакина. Тъй като той ѝ се усмихваше широко, тя сведе поглед към скута си. Едва тогава осъзна, че е притиснала ръката на Кейн към гърдите си и мигновено я бутна настрани.
— Самозабравяте се, сър — обяви тя.
Кейн реши да не ѝ припомня, че тя първа бе повдигнала въпроса за целувката.
— Мисля, че е крайно време да чуем историята ѝ — нареди Лайън. — Джейд? — обърна се към нея с доста по-мек тон той, когато разбра, че гръмкият му глас я е стреснал. Боже, изглеждаше толкова плаха. — Защо не ни разкажете за първия пожар?
— Ще опитам — каза тя с все още гледайки надолу. — Но споменът за него все още ме кара да потрепервам. Моля ви, не ме мислете за слаба жена. — Тя се обърна и погледна към закрилника си. — Изобщо не съм такава.