Лайън кимна.
— Разкажете ни тогава — помоли я той.
— Джейд, преди да ни разкажете за пожара не е ли по-добре да ни кажете малко повече за себе си.
— Баща ми се казваше граф Уейкърфийлд. Сега брат ми Нейтън носи тази титла, както и още много други. Баща ми умря, когато бях на осем. Помня, че се бе отправил към Лондон да се види с някого. Бях в градината, когато дойде да ми каже довиждане.
— Как го помните след като сте била толкова малка? — попита Кейн.
— Татко беше много разстроен — отговори тя. — Изплаши ме и вероятно това е причината да си го спомням толкова ясно. Крачеше напред-назад с ръце скръстени на гърба му и не спираше да повтаря, че ако нещо се случи с него, Нейтън и аз трябва да отидем да живеем при приятеля му Хари. Настояваше толкова много да запомня това, което ми казваше, че сграбчи раменете ми и здраво ме разтърси. Аз, обаче, се интересувах много повече от дрънкулките, които щеше да ми донесе, когато се върнеше у дома. — Гласът ѝ бе изпълнен с тъга, когато добави: — Бях толкова млада.
— И все още сте млада — възкликна Кейн.
— Не се чувствам така — призна тя и изпъна рамене преди да продължи. — Майка ми е починала, когато съм била още бебе и затова изобщо не си я спомням.
— Какво се случи с баща ви? — попита закрилникът ѝ.
— Умря при инцидент с карета.
— Значи е предчувствал, че това ще се случи? — попита Лайън.
— Не, имаше врагове.
— И вие смятате, че сега враговете на баща ви преследват вас? От това ли се страхувате? — поинтересува се домакинът им.
Тя поклати глава.
— Не, не! — изстреля. — Видях как убиват човек. Убийците успяха добре да ме огледат. Причината да ви разкажа за баща си е, че вие ме помолихте да ви кажа нещо за себе си. Да, Лайън, точно това бяха думите ви.
— Простете ми — каза той отново. — Не исках да правя прибързани заключения.
— Какво стана след като баща ви умря? — попита Кейн. Изведнъж се почувства в много по-добра позиция от добрия си приятел, защото Лайън сега изглеждаше напълно озадачен и смутен. Приятно му бе да види, че не само той се чувства объркан, когато Джейд бе наоколо. Проклет да е, наистина бе много приятно.
— След погребението Хари дойде да ни вземе. Когато лятото свърши, той изпрати Нейтън обратно в училище. Знаеше, че баща ми би искал брат ми да завърши образованието си. Аз останах с чичо. Е, не ми е истински чичо…, а всъщност вече го чувствам като баща. Както и да е, той ме заведе на острова си, а там винаги е толкова топло и спокойно. Чичо Хари бе много добър с мен. Разбирате ли, така и не се ожени, а аз му бях като дъщеря. Разбирахме се чудесно и все пак брат ми много ми липсваше, защото през всичките тези години Нейтън дойде да ме види само веднъж.
Тя спря за миг и хвърли поглед изпълнен с очакване към Кейн, който нежно я подтикна да продължи.
— И после какво се случи?
— Върнах се в Англия, за да се видя с Нейтън, разбира се. Също така исках да посетя бащиния си дом отново. Брат ми бе направил някои промени в него.
— И? — попита Лайън, когато тя отново млъкна.
— Посрещна ме в Лондон и веднага се отправихме към имението му в провинцията. Прекарахме една чудесна седмица заедно, опитвайки се да наваксаме пропуснатите години. След това се наложи да замине по някакъв личен въпрос.
— Знаете ли какъв е този въпрос? — поинтересува се Кейн.
Тя поклати глава.
— Не съвсем. Пристигна пратеник с писмо за Нейтън. Брат ми много се разстрои, когато го прочете. Каза ми, че трябва да замине за Лондон и че ще се върне след две седмици. Негов близък приятел бил в беда. Само това ми каза. Нейтън е почтен човек и никога не би обърнал гръб на приятел в нужда, а и аз никога не бих го накарала да го направи.
— Значи, вие останахте сама? — попита Лайън.
— О, Господи, не. Къщата беше пълна със слуги. Лейди Брайърс… добра приятелка на баща ми… ами, тя бе наела персонала и дори бе помогнала на Нейтън с ремонта на къщата. Разбирате ли, тя искаше да ни отгледа и дори възнамеряваше да подаде молба в съда за попечителство, но после Хари ни отведе. Тя така и не бе успяла да ни открие. Веднага щом приключи всичко, ще трябва да я посетя. Не бих посмяла да го направя преди това, защото е много вероятно да подпалят и нейния дом, ако…
— Джейд, пак се отклонявате от темата — възкликна Кейн.
— Така ли?
Той кимна.
— Извинявам се. Докъде бях стигнала?
— Нейтън отпътувал за Лондон — напомни ѝ Лайън.
— Да — продължи тя. — Сега осъзнавам, че направих нещо много глупаво. На острова можех да излизам и да се прибирам, когато пожелаех. Никога не се бе налагало някой да ме придружава. Забравих, че в Англия нещата са различни. Тук всички трябва да заключват входните си врати. Виждате ли, бях толкова нетърпелива да изляза навън, че не гледах в краката си. Токът на ботите ми се закачи в една от халките, придържащи килима на стълбището, докато слизах. Хубаво се прекатурих и ударих главата си в една от топките на парапета.