Спря, в очакване някой от тях да изрази съчувствието си, но и двамата мъже само продължаваха да я гледат напрегнато. Осъзна, че няма да кажат нищо. Изгледа ги раздразнено заради проявената липса на състрадание, след което продължи:
— След около час след падането, главата ми спря да пулсира и аз излязох да се поразходя. Скоро забравих за болката, и тъй като денят бе прекрасен, загубих представа и за времето. Тъкмо щях да вляза да разгледам красивата църква, когато чух суматохата и точно тогава видях как хвърлят горкия човечец от покрива.
Тя пое дълбоко дъх.
— Изпищях и хукнах да бягам — поясни тя. — Но се изгубих и накрая се озовах на възвишението, точно над гробовете на родителите ми. Тогава отново видях мъжете.
— Същите мъже? — попита Лайън. Беше се наклонил напред върху стола и бе подпрял лакти на коленете си.
— Да, точно тях — отвърна Джейд. Звучеше объркана. — Явно бяха решили, че не си струва да ме преследват и очевидно бяха много… заети.
— Какво правеха? — попита Кейн.
Не му отговори веднага. Сърцето му се сви от мрачно предчувствие. Ръцете ѝ стискаха неговите сега, но се съмняваше, че тя осъзнава този издайнически жест.
— Копаеха — каза тя накрая.
— Разкопаваха гробовете ли? — попита Лайън, невярващ на ушите си.
— Да.
Кейн не реагира по никакъв начин. Лайън изглеждаше така, като че ли не ѝ вярваше. Стори ѝ се странно, че когато лъжеше и двамата мъже ѝ вярваха, а сега, когато им казваше чистата истина, не ѝ вярваха.
— Това е самата истина — обърна се тя към домакина им. — Знам, че звучи странно, но знам какво видях.
— Добре — обади се Кейн. — Какво се случи след това?
— Ами, отново се развиках — отговори тя. — Знам, че не е трябвало да вдигам никакъв шум, защото отново бях привлякла вниманието им. Бях толкова ядосана, че не мислех трезво. И тримата мъже се обърнаха към мен. Този с хубавите дрехи държеше пистолет. Странно, но не можах да помръдна, докато не се чу изстрела. След това хукнах като светкавица. Хъдсън, икономът на Нейтън, работеше нещо в библиотеката. Разказах му какво се бе случило, но докато ме успокои достатъчно и научи цялата история бе станало прекалено тъмно, за да ходим да търсим мъжете. Трябваше да изчакаме до сутринта.
— Уведомихте ли властите?
Тя поклати глава.
— И тогава стана малко объркано — призна Джейд. — На следващата сутрин Хъдсън и още няколко силни мъже отидоха да потърсят тялото на човека, който видях да хвърлят от покрива. Хъдсън не ми позволи да отида с тях, защото все още бях много разстроена.
— Разбира се, че сте били разстроена — съгласи се Кейн.
— Да — въздъхна тя. — Когато Хъдсън и мъжете се върнаха се опитаха да бъдат също толкова внимателни колкото сте вие сега, Кейн, но все пак трябваше да ми кажат истината.
— Каква истина?
— Не бяха успели да открият тялото. А и гробовете не бяха пипани.
— Тоест те вярваха, че вие всъщност само сте си…
— Въобразила всичко, Лайън? — прекъсна го младата жена. — Да, мисля, че точно това си помислиха. Естествено, тъй като са на служба при Нейтън, не посмяха да ми кажат, че явно… съм си изгубила разсъдъка, но това ясно си личеше по изражението на лицата им. Веднага реших да се върна при гроба и да проверя сама. Предната нощ валя много силно и имаше бурен вятър, но въпреки това по земята нямаше следи от разкопаване.
— Може би точно са били започнали да копаят, когато сте ги прекъснали — предположи Кейн.
— Да, тъкмо започваха — потвърди Джейд. — Никога няма да забравя лицата им.
— Какво се случи после? — подтикна я той да продължи.
— През останалата част от деня се опитвах да разбера какви са били мотивите им. След това помолих Хъдсън да не безпокои брат ми с този проблем. Излъгах го, като му казах, че със сигурност отблясъците от залязващото слънце са ми изиграли лоша шега. Икономът се успокои, но, разбира се, все още бе притеснен от факта, че бях паднала и ударила главата си.
— Джейд, не би ли могло да е било само вашето…
— Въображение ли? — попита Кейн. Той поклати глава. — Поне пет човека ни преследваха снощи. Не, не е само въображението ѝ.
Младата жена изгледа Лайън подозрително.
— Не ми вярвате, така ли?
— Вече ви вярвам — отговори ѝ той. — След като снощи са ви преследвали, значи наистина сте видели нещо. Какво се случи след това?