— Реших да не се предавам — каза му тя. Опита се да сключи ръце в скута си и чак сега осъзна, че е стиснала ръката на Кейн. Бързо я отблъсна от себе си. — Понякога съм много упорита. Затова още на следващата сутрин се отправих отново към мястото в търсене на доказателства.
Лайън се усмихна на Кейн.
— И аз бих направил абсолютно същото — призна той.
— Кога точно стана това? — попита Кейн.
— Вчера сутринта — обясни тя. — Оседлах един кон, но така и не можах да стигна до гробовете на родителите си. Те застреляха коня докато го яздех.
— Те, какво? — почти изкрещя закрилникът ѝ.
Джейд остана много доволна от изумлението му.
— Убиха един от най-добрите коне на Нейтън — повтори, кимайки утвърдително. — Не мога да ви опиша колко ще се разстрои брат ми, когато научи, че любимият му жребец е мъртъв. Това ще му разбие сърцето.
Кейн посегна към ленената си кърпичка, когато реши, че отново ще се разплаче.
— И после какво стана? — попита той.
— Полетях към земята, разбира се. Истински късмет, че не си счупих врата. Само леко се натъртих. Със сигурност вече сте забелязали синините по раменете и ръцете ми, когато се вмъкнахте снощи в спалнята ми.
Обърна се, за да погледне Кейн и зачака отговора му.
— Не съм — прошепна той. — И не съм се промъквал в стаята ви.
— Как може да не сте видели синините?
— Не гледах към раменете ти.
Джейд усети, че отново се изчервява.
— Е, там е трябвало да гледате — измънка тя. — Един джентълмен веднага би ги забелязал.
Кейн изгуби търпение.
— Джейд, дори и евнух не би…
— Искате ли да чуете останалото, или не?
— Продължавайте — отговори той.
— След като застреляха коня, аз се затичах към къщата. Не разбрах дали са тръгнали след мен, или не. Бях много разстроена. Никога преди това не ми се бе случвало подобно нещо. На острова водех много спокоен живот.
Като че ли очакваше тяхното потвърждение.
— Със сигурност е било така — отзова се Кейн.
— Намерих Хъдсън и му казах какво се бе случило. Усетих, че му бе трудно да ми повярва. Горкият човек не спираше да се опитва да ме накара да изпия чаша чай. Този път обаче, имах доказателство.
— Доказателство? — учуди се закрилникът ѝ.
— Мъртвият кон, човече — извика тя. — Внимавайте, моля.
— Разбира се — отвърна той. — Мъртвият кон. А Хъдсън извини ли ви се, когато му показахте този мъртъв кон?
Тя задъвка долната си устна, гледайки го втренчено почти цяла минута. Най-накрая отговори:
— Не точно.
— Как така не точно?
Въпросът бе зададен от Лайън, затова Джейд се обърна към него.
— Знам, че ще ви се стори трудно за вярване, но когато стигнахме до мястото, където конят падна… ами, вече беше изчезнал.
— Не, не ми се струва невероятно — каза провлачено домакинът им и се облегна назад в стола си. — А на теб, Кейн?
Приятелят му се усмихна.
— Не повече от всичко останало, което чухме.
— Хъдсън настояваше да се върнем в конюшните — продължи тя. — Беше убеден, че конят сам се е върнал у дома и ще го намерим там.
— И предположението му оказа ли се вярно? — попита Кейн.
— Не. През останалата част от сутринта мъжете претърсваха цялото имение, но така и не го намериха. Все пак откриха пресни следи от каруца по пътя на юг. Знаете ли какво се е случило според мен? Смятам, че са натоварили коня в каруцата и са го отнесли. Какво мислите за тази възможност?
Речта ѝ звучеше толкова пламенно и той съжали, че ще се наложи да я разочарова.
— Явно не сте съвсем наясно колко точно тежи един кон, Джейд. Повярвайте ми, необходими са повече от трима мъже, за да го вдигнат.
— Трудно — прекъсна го Лайън, — но не и невъзможно.
— Вероятно животното е имало само повърхностна рана и е избягало — предположи приятелят му.
— Повърхностна рана? Точно между очите? Съмнявам се — простена тя отчаяно. — Нейтън много ще се разстрои, когато научи за къщата и за каретата си.
— Къщата му? Какво е станало с къщата? — измърмори Кейн. — По дяволите, Джейд, иска ми се да разказвате нещата последователно.
— Вярвам, че най-накрая стигна и до пожара — предположи Лайън.
— Ами изгоря до основи — отговори тя.
— Кога изгоря къщата? — въздъхна уморено Кейн. — Преди или след като бе убит коня?
— Почти веднага след това — обясни младата жена. — Хъдсън нареди да ми приготвят каретата на Нейтън, защото бях решила да ида в Лондон и да намеря брат си. Беше ми писнало от начина, по който слугите му се отнасят с мен. Отбягваха ме и ме гледаха странно, а и знаех, че той ще ми помогне да разреша тази загадка.