Тя не забеляза, че бе повишила тон, докато Кейн не я потупа по ръката и каза:
— Успокойте се, мила, и довършете разказа си.
— И вие ме гледате точно като Хъдсън… о, добре, ще продължа. Бях вече на път за Лондон, когато кочияша изкрещя, че къщата на Нейтън е в пламъци. Бе забелязал пушека, издигащ се над хълмовете. Разбира се, веднага се върнахме обратно, но докато стигнем… ами, вече беше прекалено късно. Наредих на слугите да отидат в градската къща на брат ми.
— И тогава отново тръгнахте към Лондон? — попита Кейн, който несъзнателно галеше Джейд по врата. Харесваше ѝ твърде много, за да му каже да спре.
— Поехме по главния път, но на един завой видяхме, че те вече ни чакаха там. Кочияшът толкова се изплаши, че избяга.
— Копеле! — отбеляза Лайън, а приятелят му кимна в съгласие.
— Не го виня — защити го Джейд. — Беше уплашен. Хората правят… странни неща, когато са изплашени.
— Някои наистина го правят — потвърди Кейн.
— Кажете ни какво се случи след това, Джейд? — попита Лайън.
— Онези залостиха вратата на каретата и я подпалиха — отговори тя. — Успях да се измъкна през прозореца, защото рамката беше разклатена. Нейтън похарчи толкова много пари за тази карета, но тя се оказа не чак толкова здрава. Лесно успях да изритам пантите от гнездата им. Не мисля да казвам за това на брат ми, защото ще се разстрои… освен ако, разбира се, не си поръча нова от същата работилница.
— Пак се отклонявате от темата — напомни ѝ Кейн.
Маркизът се усмихна.
— Напомня ми за Кристина — призна той. — Джейд, бихте ли потърсили съпругата ми вместо мен? Смяташе да ви приготви някои неща в една торба за из път.
Тя се почувства така, като че ли бяха отменили смъртната ѝ присъда. Стомахът ѝ се бе свил. Имаше усещането, че изживява целия онзи ужас отново.
Затова побърза да излезе от стаята.
— Е, Кейн? — попита Лайън, когато останаха сами. — Какво мислиш?
— Снощи наистина ни преследваха няколко човека — напомни Кейн на приятеля си.
— Вярваш ли на тази история?
— Наистина е видяла нещо.
— Не това те попитах.
Кейн бавно поклати глава.
— На нито една проклета дума — призна той. — А ти?
Лайън също поклати глава.
— Това е най-нелогичната история, която някога съм чувал. Но, по дяволите, ако казва истината, трябва да ѝ помогнем.
— А ако не? — попита Кейн, предварително знаейки отговора.
— В такъв случай, по-добре си пази гърба.
— Лайън, нали не мислиш…
Другият не му позволи да довърши мисълта си.
— Ще ти кажа какво мисля — прекъсна го той. — Първо, не си обективен. Не те виня, Кейн. И аз реагирах по отношение на Кристина по същия начин, по който ти сега реагираш на Джейд. Второ, тя е в опасност и сега ти също си в опасност. Това са единствените факти, които можем да приемем за истина.
Кейн знаеше, че приятелят му е прав. Облегна се назад в канапето.
— А сега ми кажи какво ти подсказва интуицията.
— Вероятно всичко това има нещо общо с баща ѝ — предположи Лайън, присвивайки рамене. — Ще проуча какъв е бил граф Уейкърфийлд. Сигурен съм, че Ричардс ще може да ми помогне.
Кейн понечи да възрази, но после промени решението си.
— Няма да навреди — каза той. — Но започвам да се чудя, дали брат ѝ не стои зад това. Не забравяй, Лайън, че Нейтън бил заминал за Лондон, за да помогне на приятел в беда и тогава е започнало всичко.
— Ако приемем, че казва истината.
— Да — съгласи се приятелят му.
Лайън въздъхна дълбоко.
— Искам да те питам още нещо. — Гласът му бе приглушен, но настойчив. — Вярваш ли ѝ?
Кейн впери поглед в другаря си за една дълга минута преди да отговори:
— Ако търсим логика в тази странна ситуация…
Лайън поклати глава.
— Ценя много инстинктите ти, приятелю. Отговори ми.
— Да — отговори Кейн с усмивка. За първи път в живота си загърбваше здравия разум. — Вярвам ѝ и бих ѝ поверил живота си, но не мога да ти дам дори и една логична причина за това. Звучи ли ти логично, Лайън?
Приятелят му се усмихна.
— Аз също ѝ вярвам. Но нямаш и най-малката представа защо ѝ вярваш, нали?
Лайън звучеше доста снизходително. Кейн повдигна вежда в отговор.
— Какво точно искаш да кажеш?
— Вярвам ѝ само защото ти ѝ се доверяваш — обясни маркизът. — Инстинктите ти никога досега не са те подвеждали. Спасявал си ми живота неведнъж и то само защото съм се вслушвал в думите ти.