— Все още не разбирам какво искаш да кажеш — припомни му Кейн.
— Повярвах на Кристина — обясни Лайън. — Почти от самото начало. Кълна ти се, че това бе сляпа вяра. И естествено трябваше да се потрудя малко, за да я спечеля, но сега се налага да подкрепя съпругата си. Кристина, както знаеш, има някои доста странни възгледи, но този път напълно съм съгласен с нея.
— И за какво?
— Смятам, скъпи приятелю, че наистина си срещнал съдбата си. — Той се разсмя тихичко и поклати глава. — Господ да ти е на помощ, Кейн, защото тепърва ще трябва да се бориш за нея.
Седма глава
Дамите чакаха мъжете във фоайето. Голяма, пъстра, сиво-бяла раница лежеше на пода между тях.
Кейн се опита да я повдигне, но само поклати глава:
— За бога, Джейд, нито един кон няма да може да носи този товар. Горкото животно ще се срине под тежестта ѝ.
Той коленичи, отметна капака и надникна вътре. Последва тихо подсвирване:
— Това си е цял проклет арсенал! — каза той на Лайън. — Кой натъпка всичко това тук?
— Аз — отговори Кристина. — Само няколко оръжия, които сметнах, че ще са необходими на Джейд да защити и двама ви.
— Оръжия, от които Джейд ще се нуждае, за да ме защити? — изгледа я той невярващо. — Лайън, да не би жена ти да ме обиди току-що?
Приятелят му кимна, докато се усмихваше:
— Определено, Кейн. Също така би трябвало да се извиниш сега и да забравиш за това.
— И защо, за Бога, трябва да се извинявам?
— Ще спести време — обясни Лайън, като полагаше усилия да не се разсмее. Кейн изглеждаше наистина озадачен.
— Женитбата те е размекнала — измърмори той.
— Мек като масло — съгласи се другият с широка усмивка.
Кейн отново насочи вниманието си към раницата и започна да вади ненужните вещи от нея.
Двете дами възклицаваха тревожно, докато той хвърляше на пода няколко дълги ножа, два пистолета и една тежка, зловещо изглеждаща верига.
— Тези няма да ви трябват, Джейд. А и вие сте прекалено плаха, за да ги използвате.
Тя вече бе започнала да събира оръжията от пода.
— Оставете ги тук, мой малък воине.
— О, така да бъде — измърмори тя. — И спрете да използвате тези гальовни думи, сър. Запазете ги за другите жени в живота си. Не съм ви нито скъпа, нито любима и със сигурност не съм вашият воин. Не ме гледайте с такова невинно изражение, Кейн. Кристина ми разказа всичко.
Той все още се опитваше да разбере за какво му говори.
— Да не би във вашето объркано съзнание думата „войн“ да е гальовна?
— Разбира се, грубиян такъв! — отвърна тя. — Няма да настоявам да ми се извините за това, че ме нарекохте побъркана, само защото най-вероятно все още сте разстроен от новината, че градската ви къща е изгоряла.
На Кейн му се прииска да изръмжи от отчаяние. Извади всичко ненужно от раницата, след което отново я закопча.
— Благодаря ти за положените усилия, Кристина, но предполагам, че всички тези оръжия може да ти потрябват, за да пазиш Лайън. Да тръгваме, Джейд — нареди ѝ той. Взе раницата с една ръка и сграбчи ръката ѝ с другата. Стисна я толкова силно, че я заболя.
Но това нямаше значение, тъй като бе изключително доволна от себе си. Бе успяла да разкаже историята си, така че едновременно да накара Кейн да ѝ повярва и да го обърка. Изражението му издаваше, че в момента му бе изключително трудно да мисли.
Позволи му да я повлече към задната врата. Конярят на Лайън бе подготвил и довел два коня за тях. Точно преди Джейд да излезе през вратата, Кристина протегна ръце към нея и силно я прегърна.
— Бог да е с вас — прошепна тя.
Кейн привърза раницата към гърба на коня си и след това я настани върху другия. Тя махна за сбогом, докато двамата излизаха през задните порти.
Джейд отново хвърли поглед през рамо и се опита да запечата в съзнанието си усмивката на Кристина, както и намръщеното лице на Лайън, защото бе убедена, че нямаше да ги види вече.
Новата ѝ приятелка бе споменала думата „съдба“ повече от веднъж. Тя вярваше, че двамата с Кейн са предопределени един за друг. Но Кристина нямаше представа за истинската ситуация. Затова Джейд се страхуваше, че когато Кристина разбере истината, няма да иска да я види отново.
Беше ѝ много тежко да мисли за това. Наложи си да се съсредоточи върху единствената причина, поради която бе тук сега. Нейно задължение беше да защити Кейн, докато Нейтън се върне. Това беше всичко. Съдбата ѝ беше предрешена преди години.
— Стой по-близо до мен, Джейд — каза ѝ Кейн през рамото.
Тя веднага приближи коня си до неговия. Очевидно бе избрал обиколен маршрут, за да напуснат Лондон. Минаха през предградията, а след това се върнаха обратно по стъпките си, за да се убедят, че никой не ги следи.