Поеха по пътя на север цял час след като бяха излезли от града.
По принцип, не би трябвало да им отнеме повече от три часа да стигнат целта си, но заради предпазливостта на Кейн, когато излязоха на главния път бяха изминали едва половината от разстоянието.
Джейд разпозна местността.
— Скоро ще стигнем до каретата на Нейтън, ако не са я преместили — каза тя.
Оказа се, че е по-далеч, отколкото си спомняше. Яздиха около половин час без да видят и следа от каретата, затова Джейд реши, че вече някой я бе преместил.
Тогава, след още един остър завой, най-накрая я забелязаха отстрани на тясната клисура.
Кейн не продума. Изражението му, обаче, бе мрачно докато минаваха покрай нея.
— Е? — попита тя.
— Добре де, напълно е унищожена — отговори ѝ той.
Усети гнева в гласа му и се разтревожи, че обвинява нея за случилото се.
— Само това ли ще кажете? — попита тя. Смушка коня си и се изравни с неговия, за да види лицето му. — Не ми повярвахте, нали? Затова сте ядосан.
— Вече ви вярвам — сряза я той.
Измина една минута преди да осъзнае, че няма да ѝ каже нищо повече.
— И? — попита го, с надеждата да получи извинение.
— И какво?
— Нищо повече ли няма да кажете? — настоя тя.
— Бих могъл да добавя, че веднага щом открия копелетата, които са сторили това, ще ги убия — отговори той с тих, смразяващ глас. — И след като умрат ще подпаля телата им, за да съм сигурен, че ще горят в ада. Да, бих могъл да го кажа, но това само ще ви разстрои, нали Джейд?
Докато говореше, тя го гледаше с широко отворени очи. Изобщо не се съмняваше, че би изпълнил без колебание заканата си. Тя потръпна от ужас.
— Да, Кейн. Бих се разстроила да го чуя. Не можете просто така да убивате хората, независимо колко сте им ядосан.
Той рязко дръпна юздите и закова коня си точно до нейния. След това се пресегна и я сграбчи за врата. Бе толкова изненадана, че не направи опит да се отдръпне.
— Аз се грижа за това, което си е мое.
Реши да не спори с него. Изглеждаше така сякаш би я удушил, ако го направи. Просто го гледаше и чакаше да я пусне.
— Разбирате ли какво ви казвам? — настоя той.
— Да — отговори тя — Защитавате това, което ви принадлежи. Разбрах.
Кейн поклати глава. Тази невинна девойка всъщност се опитваше да го успокои. Внезапно той рязко я придърпа към себе си и я целуна. Настойчиво. Обсебващо.
Почувства се по-объркана от всякога. Кейн се отдръпна и се взря в очите ѝ.
— Време е да разберете, Джейд, че ще бъдете моя.
— Време е да разберете, Кейн, че няма да принадлежа на никой мъж.
Изглежда го бе вбесила. Тогава, за части от секундата, изражението му омекна и нейният мил закрилник се появи отново. Джейд почти въздъхна от облекчение.
— Трябва отново да изоставим главния път — каза той, нарочно сменяйки темата.
— Кейн, искам да разберете…
— Спрете да спорите — прекъсна я мъжът.
Тя кимна и понечи да смушка коня си надолу по склона, когато той пое юздите от ръцете ѝ и я премести в скута си.
— Защо трябва да яздя с вас? — попита тя.
— Защото сте уморена.
— И откъде знаете?
Той се усмихна за първи път от дълго време:
— Знам.
— Така е, изморена съм — призна тя. — Кейн, дали конят на Лайън ще ни последва? Приятелят ви ще се разстрои много, ако се изгуби.
— Ще ни последва — беше отговорът му.
— Добре — съгласи се тя. След това обви ръце около кръста му, допря лице до гърдите му и прошепна — Миришете толкова хубаво.
— Вие също — каза ѝ той.
Звучеше така все едно мислите му бяха някъде другаде. От друга страна, явно бе решил да избере най-трудният маршрут през гората. Джейд се примири с това неудобство цели десет минути, след което попита:
— Защо усложнявате пътуването ни толкова много?
Кейн повдигна още един ниско провиснал клон преди да ѝ отговори.
— Следят ни.
Твърдението, изречено толкова категорично, я шокира така, както би я шокирало ако някой непознат да я ощипе по дупето. Но веднага след това извика възмутено:
— Не е вярно! Щях да забележа!
Опита се да се отдръпне от него, за да може да погледне през рамото му и да се убеди сама, но Кейн не ѝ позволи дори да помръдне.
— Всичко е наред — каза той. — Все още са далеч.
— Откъде знаете? — попита тя. — Преследват ни още след като излязохме от Лондон, така ли? Не, разбира се, че не. Със сигурност щях да ги забележа. Колко човека предполагате, че са? Убеден ли сте в това?