Той я стисна, за да я накара да млъкне.
— Да, убеден съм — беше отговорът му. — Следят ни от около три, може би четири мили. По-конкретно, откакто прекосихме границите на имението ми. Мисля, че са шест или седем човека.
— Но…
— Забелязах ги последния път, когато се върнахме по следите си, за да ги прикрием — обясни ѝ той търпеливо.
— Аз също бях там, ако си спомняте — възпротиви се тя, — но не видях никого. — Звучеше ядосана. Кейн не знаеше как да си обясни реакцията ѝ. — Далеч ли е къщата ви?
— На около петнадесет минути разстояние — отговори ѝ той.
Не след дълго стигнаха до една полянка в гората. Джейд се почувства като в страната на чудесата.
— Много е красиво тук — прошепна тя.
От двете страни на покритата с тучна трева поляна течеше тесен поток, лениво спускащ се по склон, до който се намираше малка колиба. През клоните, ограждащи това парченце от рая, се процеждаше слънчева светлина.
— Вероятно пазачът на дивеча е вътре — предположи тя. — Може би той ще ни помогне да заловим онези негодници.
— Колибата е изоставена.
— Тогава ще трябва сами да ги хванем. Всичките ли пистолети извадихте от раницата?
Не ѝ отговори.
— Кейн? Няма ли да спрем?
— Не! — отговори ѝ той. — Ще минем по прекия път.
— Друго място ли сте избрали да ги причакаме?
— Първо ще ви заведа вкъщи, Джейд. Не искам да поемам никакви рискове докато сте с мен. Сега наведете глава и си затворете устата. След малко нещата ще загрубеят.
Тъй като пак се беше намусил, тя направи това, което ѝ бе казано. Усещаше брадичката му да се опира до върха на главата ѝ докато притискаше лицето си в основата на врата му.
— Някой ден бих искала да се върна отново тук — прошепна тя.
Не обърна внимание на забележката ѝ. И изобщо не беше преувеличил, като каза, че нещата ще загрубеят. Веднага щом излязоха на открито, Кейн подкара коня си в див галоп. Джейд почувства като че ли отново лети във въздуха. Само че не беше съвсем същото усещане, както когато полетя в Темза, защото сега закрилникът ѝ я държеше здраво.
Който и да стоеше зад това предателство, бе изпратил хора в имението на Кейн, за да го причакат. Джейд се безпокоеше да не попаднат в засада, когато наближат главните постройки. Молеше се хората ѝ да са там, за да могат да поемат те битката.
Тъкмо щяха да стигнат до билото и прикритието на дърветата, когато се чуха първите пистолетни изстрели. Джейд не знаеше как да защити гърба на Кейн. Опита се да се извърти в ръцете му, за да види откъде идва заплахата, докато инстинктивно бе разперила дланите си върху раменете му в опит да го предпази.
Изстрелите идваха от югоизток. Точно когато бе успяла да се намести върху лявото му бедро, проехтя още един изстрел.
— Не мърдай! — докато Кейн ѝ нареждаше в ухото какво да прави, тя усети пареща болка от дясната си страна. Изпъшка леко и се опита да погледне към кръста си. Имаше чувството, че все едно я е ударил лъв с лапа, с извадени нокти. Но почти веднага болката започна да отслабва. Чувстваше само дразнещо парене отстрани и тя реши, че някой от клоните през които препускаха, я бе одраскал. Мястото изтръпна и тя реши повече да не мисли за тази незначително драскотина.
— Почти стигнахме у дома — каза Кейн.
Бе толкова разтревожена, че забрави да се преструва на изплашена.
— Пази си гърба, когато наближим къщата — нареди му тя.
Той не отвърна на заповедта ѝ. Пое по пътеката, водеща право към конюшните. Хората му сигурно бяха чули пукотевицата, защото поне десет от тях вече тичаха към гората със заредени пушки.
Кейн изкрещя на главния коняр да отвори вратите и влетя вътре. Конят на Джейд ги последва в галоп. Главният коняр сграбчи юздите и вкара кобилата в първото отделение преди още маркизът да успее да свали младата жена на земята.
Хватката му около кръста ѝ накара болката отново да се върна. Тя прехапа долната си устна, за да не му се разкрещи.
— Кели! — изкрещя Кейн.
Нисък и набит мъж на средна възраст с руса коса и буйна брада, дотърча веднага.
— Да, милорд?
— Остани тук при Джейд! — заповяда той. — Залости вратите и не ги отваряй докато не се върна.
След това се опита да яхне отново коня си, но Джейд го сграбчи за палтото и рязко го дръпна.
— Да не сте откачили? Не можете да излезете обратно навън.
— Пуснете ме, скъпа — каза той. — След малко се връщам.
Той свали ръцете ѝ от себе си и нежно я побутна към една от клетките. Обаче Джейд нямаше никакво намерение да се отказва и го хвана здраво за реверите.