— Това е моят иконом Стърнс — обясни Кейн. — Не му позволявайте да ви изплаши, Джейд — добави, когато тя пристъпи, за да е по-близо до него. — Изпадне ли в някое от своите настроения, става наистина плашещ.
Чувството на привързаност, което усети в гласа на Кейн ѝ подсказа, че изобщо не се страхува от него.
— Ако Стърнс ви хареса, а аз съм сигурен, че точно така ще стане, ще ви защитава дори с цената на живота си. Той е най-лоялният човек, когото познавам.
Мъжът, за когото говореха, слезе по стълбите с горда крачка. Когато стигна до господаря си, той сковано се поклони. Джейд забеляза посребрените му слепоочия и реши, че е някъде между петдесет и пет и шестдесетгодишен. Некрасивото му лице и прошарена коса ѝ напомняха за чичо ѝ Хари.
Веднага го хареса.
— Добър ден, милорд — поздрави Стърнс преди да погледне Джейд. — Добре ли мина лова?
— Не съм ходил на лов — отвърна Кейн.
— Значи пистолетните изстрели, които чух, са били само за упражнение?
Слугата не си бе направил труда да погледне към господаря си, докато изричаше въпроса си, а продължаваше да изучава Джейд.
Кейн се усмихна. Поведението на Стърнс го забавляваше изключително много. Слугата му трудно допускаше да бъде смутен или объркан, но сега очевидно се чувстваше точно така. Кейн знаеше, че в момента полага неимоверни усилия да запази непоклатимото си присъствие на духа.
— Преследвах хора, а не дивеч — обясни господарят му.
— И имахте ли успех? — попита Стърнс с тон, който издаваше, че отговорът изобщо не го интересува.
— Не — отговори Кейн. Той въздъхна очевидната липса на внимание от страна на иконома му. И все пак му беше трудно да вини човека, че е омагьосан от Джейд. И с него се бе случило същото. — Така е, Стърнс, много е красива, нали?
Икономът рязко кимна и с усилие на волята погледна към господаря си.
— Така е, милорд — съгласи се той. — Но все още не мога да преценя какъв е характерът ѝ. — Той скръсти ръце на гърба си и кимна леко към Кейн.
— Ще откриеш, че характерът ѝ е също толкова привлекателен — отвърна Кейн.
— Милорд, никога преди не сте водили дама у дома.
— Не, не съм.
— И тя е наша гостенка?
— Да — отвърна Кейн.
— Дали не си въобразявам повече отколкото би трябвало?
— Не, Стърнс, не си въобразяваш — поклати глава Кейн.
Икономът повдигна вежди и отново кимна.
— Крайно време беше, милорд — каза Стърнс. — Да наредя ли да приготвят една от стаите за гости или дамата ще се настани във вашите покои?
Тъй като този греховен въпрос бе зададен с толкова сух и прозаичен тон, а и защото все още се чувстваше оскърбена от невъзпитаното им поведение, докато я обсъждаха все едно не е там, на Джейд ѝ отне известно време, за да разбере обидните им намеци. Едва когато напълно осъзна какво точно предлага Стърнс, тя успя да реагира. Отдръпна се от Кейн и пристъпи към иконома.
— Тази дама ще получи собствена стая, добри човече. Стая със солидна заключалка на вратата. Ясно ли се изразих?
Стърнс се изпъна като струна.
— Разбрах ви чудесно, милейди — обяви той. Въпреки че гласът му бе изпълнен с достойнство, тя ясно видя веселите искрици в кафявите му очи. Това беше поглед, с който досега бе удостояван само Кейн. — Самият аз ще проверя резето — добави икономът, като многозначително погледна работодателя си.
— Много ви благодаря, Стърнс — отвърна Джейд. — Разбирате ли, имам много врагове, които ме преследват и няма да мога да си почина пълноценно, ако се тревожа, че някои определени джентълмени могат да се промъкне в стаята ми посред нощ, за да ми облекат нощницата. Можете да разберете това, нали?
— Джейд не започвайте… — поде Кейн.
— Кейн предложи да ме заведе при майка си и баща си, но аз не можех да приема това, Стърнс — продължи тя, пренебрегвайки грубото прекъсване на закрилника си. — Не искам да въвличам скъпите му родители в тази жалка история. Когато някой е преследван като бясно куче, то този някой няма време да се тревожи за репутацията си. Не сте ли съгласен сър?
Икономът премигна няколко пъти докато слушаше обясненията на Джейд, след което кимна, когато тя го дари с очарователния си, очаквателен поглед.
В далечината проехтя гръмотевица.
— Ще подгизнем целите, ако се забавим още малко тук навън — каза Кейн.
— Стърнс, искам да изпратиш Паркс да доведе лекаря, преди да се е разразила бурята.
— Кейн, това наистина ли е необходимо? — попита Джейд.