Но преди още икономът да бе успял да отговори, Джейд каза:
— Проклятие! Май все пак ще припадна.
Осма глава
Джейд се сепна в съня си. Изненада се, когато разбра, че е в леглото, защото нямаше никаква представа как се бе озовала там. Отне ѝ известно време, за да си спомни. Мили Боже, тя наистина бе припаднала.
Опитваше се да се примири с това унижение, когато усети, че лекият бриз, който нахлуваше през отворения прозорец, гали голата ѝ кожа.
Отвори очи и видя Стърнс, който се бе навел над нея от едната страна на леглото и Кейн, който се бе привел над нея от другата му страна. Намръщените им изражения бяха почти достатъчни, за да я накарат да припадне отново.
— Куршумът само я е одраскал — измърмори младият мъж.
— Слава Богу — прошепна икономът.
— Кой от вас двамата, негодници такива, ме съблече докато бях в несвяст? — попита тя с тон, твърд като току-що замръзнал сняг.
Стърнс видимо подскочи, но Кейн просто се усмихна:
— По-добре ли се чувствате, милейди? — попита икономът, след като успя да си възвърне самообладанието.
— Да, благодаря ви, Стърнс. Защо ме държите за ръката? — попита тя.
— За да не мърдате, милейди — отговори той.
— Можете да ме пуснете вече. Няма да преча на Кейн.
След като той изпълни молбата ѝ, тя веднага се опита да отблъсне ръцете на младия мъж от себе си.
— Боли ме, Кейн.
— Почти приключих, Джейд.
Гласът му ѝ се стори прекалено груб, но в същото време беше невероятно внимателен докато я превързваше. Какво противоречие.
— Да не би да сте ми ядосан, Кейн?
Той дори не си направи труд да вдигне глава, когато кратко отговори:
— Не.
— Не сте много убедителен — възрази тя. — Наистина сте ядосан — добави, кимайки. — Не разбирам защо… — направи пауза, за да изпъшка.
Кейн предположи, че превръзката, която се опитваше да направи на раната ѝ, ѝ причинява някакво неудобство.
— Много ли е стегнато? — попита той със загрижено изражение.
— Смятате, че вината е моя, нали? — заекна тя. — Мислите, че аз нарочно…
— О, не, милейди — прекъсна я Стърнс. — Маркизът не ви обвинява. Вие не сте искали да ви прострелят. Милорд винаги става малко…
— Раздразнителен? — предложи тя.
Икономът кимна.
— Да става раздразнителен, когато е разтревожен.
Тя отново насочи вниманието си към Кейн.
— Съжалявам, ако съм ти разтревожила — каза му тя. — Още ли сте разтревожен?
— Не.
— Значи раната не е толкова сериозна, колкото изглежда?
Кейн кимна. Той довърши заниманието си и чак тогава вдигна поглед към нея.
— Само повърхностна рана, Джейд — каза Кейн. — Ще се възстановите много бързо.
Звучеше така все едно наистина мисли това, което казва. Младата жена веднага изпита облекчение.
— Завийте ми краката, Стърнс, и не гледайте, докато го правите — нареди тя. Гласът ѝ бе възвърнал част от язвителността си, което накара мрачното лице на мъжа да се смекчи от топла усмивка.
Джейд беше само по долна риза. Едната страна на обшитата с дантела дреха бе разпрана, заради раната. Осъзнаваше защо е било необходимо да я съблекат, но сега, когато вече знаеше, че няма опасност за живота ѝ, спазването на приличието ѝ се стори много важно.
Икономът изпълни заповедта ѝ, след което отиде да донесе подноса с вечерята. Двамата с Кейн останаха сами.
— Не ме интересува, че раната е повърхностна. Възнамерявам да си остана в леглото.
Младият мъж приседна отстрани на леглото, взе ръката ѝ в своята, а усмивката му спря дъха ѝ.
— Защо имам чувството, че зад това твърдение се крие още нещо?
— Колко проницателно от ваша страна, сър — отвърна тя. — Да, има още нещо. Докато се възстановявам искам да останете до постелята ми. В края на краищата, за всичко сте виновен най-вероятно вие — добави тя, кимайки.
Трябваше да прехапе долната си устна, за да не се разсмее. Кейн изглеждаше толкова объркан.
— О! — каза той, когато видя, че го гледа с очакване. — И защо смятате, че аз съм виновен?
Тя сви рамене.
— Не съм много сигурна още, но ще разбера. Сега искам да ми дадете дума, Кейн. Няма да се успокоя, докато не ме уверите, че ще останете до мен.
— Е, добре, скъпа моя — отвърна той, като ѝ намигна бавно, лукаво. — Ще бъда до вас и денем, и нощем.
Не ѝ убегна подтекста в думите му.
— Можете нощно време да спите в собственото си легло — каза тя.
— Бих могъл, така ли? — попита иронично той.
Джейд реши да не го предизвиква повече, тъй като предположи, че ще стане много раздразнителен, ако тя продължи със заповедите. Още повече, че вече беше спечелила този рунд.