Неудобството от това, че я простреляха, щеше да се окаже добро предимство в края на краищата. Сега имаше всички основания да го държи близо до себе си. Само щеше да ѝ се наложи да остане в леглото, докато Нейтън дойде да я вземе.
Не беше осъзнала колко е изтощена. Заспа веднага след като се навечеря, докато подносът бе още в скута ѝ. Събуди се само веднъж през нощта. Двете свещи върху нощното шкафче пръскаха мека светлина. Джейд си спомни, че трябва да даде знак на Джъмбо и Матю, че с нея всичко е наред и веднага отметна завивките.
И тогава забеляза Кейн. Беше се излегнал в едно кресло до леглото и бе изтегнал босите си крака върху леглото, бялата му риза бе разкопчана до кръста и той бе заспал дълбоко.
Не знаеше колко дълго го бе наблюдавала. Каза си, че иска да е сигурна, че спи дълбоко. Боже, толкова много я привличаше. Прекалено бързо се бе превърнал за нея в нещо повече от само един красавец. Беше като подслон в буря и почти се поддаде на завладялото я желание да се облегне на него и да го остави да се погрижи за нея.
Нейният ангел хранител започна да хърка и това я извади от унеса ѝ. Тя се измъкна от леглото, взе една от свещите и се приближи до прозореца.
Забеляза, че леко ръми и се почувства виновна, че хората ѝ сигурно са подгизнали. Ако се бе събудила по-рано, вече щяха да са си намерили сухо местенце да се скрият.
— Какво правите?
Джейд така се стресна от гръмкия глас на Кейн, че за малко да изпусне свещта.
Обърна се и видя, че почти е застанал до нея.
— Просто гледах през прозореца — прошепна тя. — Не исках да ви събудя.
Косата му беше разрошена и все още бе много сънен. Един кичур бе паднал на челото му и го правеше да изглежда някак си уязвим. Без да се замисля какво точно прави, тя върна кичура на мястото му.
— Утре можете да погледате през прозореца — каза той, а гласът му бе дрезгав от съня.
Като каза това, взе свещта от ръката ѝ, върна я на мястото ѝ върху масата и арогантно ѝ посочи с жест да се върне обратно в леглото.
— Раната боли ли ви? — попита той.
Не мислеше, че е чак толкова загрижен за нараняването ѝ, защото докато ѝ задаваше въпроса се прозяваше.
Понечи да каже „Не“ и да му обясни, че въобще не я боли, но после размисли.
— Да — каза тя. — Боли ме, но само мъничко — добави бързо, когато видя, че се разтревожи. — Защо спяхте в креслото?
Той свали ризата си преди да ѝ отговори.
— Бяхте се излегнали върху цялото легло — обясни той. — Не исках да ви местя.
— Да ме местите? И защо ще ме местите?
Кейн духна свещите, дръпна завивките и се излегна до нея. След това ѝ отговори уклончиво:
— Ще остана с вас докато заспите отново.
— Но, Кейн, това изобщо не е прилично…
— Заспивайте, скъпа. Трябва да си починете.
Тя се скова, когато той обви ръка около нея и положи дланта си между гърдите ѝ. В момента, в който се опита да се освободи, Кейн хвана ръката ѝ я прегърна още по-силно.
— Това наистина изобщо не е… — тя млъкна по средата на протеста си осъзнала, че не си заслужава усилието. Той отново хъркаше и със сигурност нямаше да чуе и дума.
Реши, че няма да навреди кой знае колко, ако го остави да поспи при нея за малко. Беше изтощен заради нея все пак и имаше нужда от почивка. Вече беше забелязала, че когато е уморен става много раздразнителен. Странно, но тя намираше този негов недостатък за много мил.
Джейд се сгуши в него и затвори очи. Инстинктивно знаеше, че ще се държи прилично. Той бе джентълмен и ѝ бе дал дума, че няма да се възползва от нея и тя му вярваше.
Очевидно тя също като него бе изтощена, защото заспа, докато в съзнанието ѝ се прокрадваше възможно най-смущаващата мисъл.
Май вече не ѝ се искаше Кейн да е чак такъв джентълмен.
От две денонощия докторът, сър Ханвик, бе напълно неоткриваем. Кейн изпрати куриери, както до градската му къща в Лондон, така и до имението му в провинцията. Накрая го откриха в резиденцията на лейди Макуилиямз, където асистираше при едно раждане. Той изпрати отговор, в който обясняваше, че веднага щом изпълни задълженията си, ще отиде в имението Кейнуд.
Кейн избухна в многословна тирада за това неудобство, но Джейд му напомни, че състоянието ѝ не е животозастрашаващо. Факт, който, както добави тя, пратеникът бе предал на лекаря, а и от друга страна тя започваше да се чувства много по-добре и няма желание някой да се суети около нея.
Много скоро излежаването в леглото се превърна в истинско мъчение за Джейд. Беше ѝ много трудно да понася подобно ограничение.