Времето напълно отговаряше на настроението ѝ. Откакто бяха пристигнали в имението не бе спряло да вали.
Настроението на Кейн беше също толкова мрачно. Напомняше ѝ на животно затворено в клетка. Всеки път, когато дойдеше в стаята ѝ, за да поговорят, той крачеше напред-назад из помещението с ръце скръстени на гърба му, докато я разпитваше отново и отново за миналото ѝ, за брат ѝ и всички събития, предшестващи убийството, на което бе станала свидетел. Всеки път Кейн завършваше поредния им словесен дуел с думите, че не му е дала достатъчно информация, за да стигне до конкретни заключения.
Раздразнението му беше почти осезаемо. Самата Джейд намираше това кръстосване на шпаги за доста изнервящо. Всеки път внимаваше да не разкрива прекалено много истински факти, както и да не лъже прекалено много, но, мили Боже, това бе толкова изтощително.
Голяма част от времето прекарваха да си крещят един на друг. Тя го обвиняваше, че е започнал да съжалява задето се е забъркал в нейните проблеми. Той, разбира се, се чувстваше обиден от подобни обвинения. Въпреки това, така и не отрече думите ѝ.
Мислеше си, че той вече не я намира за толкова привлекателна. Нито веднъж не се опита да я целуне или да остане да спи в леглото ѝ, а в края на третия ден едва продумваше по някоя учтива дума.
През четвъртия ден на нейното затворничество, Джейд загуби контрол. Тя разкъса новата превръзка, която Стърнс бе сменил само преди няколко часа, и нареди да ѝ приготвят ваната, след което обяви, че напълно се е възстановила.
Докато приключи с миенето на косата си, настроението ѝ значително се бе подобрило. Стърнс ѝ помогна да изсуши дългите си къдрици, след което я постави да седне пред камината, в която гореше буен огън. После нареди на слугите да сменят завивките и да махнат ваната, и накрая я накара отново да си легне.
Веднага щом падна мрак, Джейд даде сигнал на хората си и се върна обратно в постелята си. Отвори една книга, която бе взела от библиотеката на Кейн и се зачете на фона на гръмотевиците, чуващи се в далечината.
Бурята обаче не бе краткотрайна и се развилня с пълна сила. Едно огромно дърво, високо колкото триетажната къща на Кейн, падна покосено от светкавица, която беше толкова мощна, че изтръгнатите му корени продължиха да тлеят зловещо в червено доста дълго време. Трясък на гръмотевица разтърси къщата и в резултат пращящият пукот на горящо дърво се разнесе из въздуха, подобно на месо метнато върху огнището.
Всички слуги се втурнаха към конюшните, за да успокоят изплашените коне. Те усещали мириса на огън с ноздрите си или поне така твърдеше главния коняр Кели. Накрая, когато не успяха да успокоят жребеца на Кейн, повикаха и него, но веднага щом той влезе в конюшните животното спря да буйства.
Кейн се върна в къщата доста след полунощ. Независимо че конюшните не бяха далеч, бе напълно подгизнал. Свали ботушите, чорапите, жакета и ризата си и ги остави във входното антре преди да се отправи нагоре по стълбите. Точно когато Кейн беше на път да влезе в стаята си, поредната гръмотевица разтресе къщата.
Джейд сигурно бе уплашена до смърт, каза си той и промени посоката си. Само щеше да провери дали всичко с нея е наред. Ако беше заспала нямаше да я безпокои, но ако беше будна… ами, тогава може би щяха да проведат още един разгорещен дебат за неправдите в света и за неравностойното положение на жените. Тази мисъл накара Кейн да се усмихне в очакване. Тази жена беше всичко друго, но не и неравностойна на мъжете. Тя дори се подиграваше на възгледите му. Би умрял преди да ѝ го признае, но тя беше толкова забавна, опитвайки се да прикрие реакцията си по отношение на неговото мнение.
Всъщност леко се стресна, когато осъзна, че наистина му е приятно да разговаря с нея. Вярно, че имаше и някои други неща, които би искал да прави с нея, но се насили да не мисли за това сега.
Спря, за да почука на вратата ѝ, но не ѝ даде време да го отпрати. Не искаше и да я събуди, ако е заспала и затова отвори вратата преди тя да успее да реагира.
Зарадва се, като видя, че тя не спи. Кейн се облегна на рамката на вратата и известно време само я съзерцава. Изпълни го топло чувство на задоволство. През изминалите няколко дни бе започнал да свиква с чувството, че му е приятно да е в дома му. Дори и когато се мръщеше насреща му, той се чувстваше на седмото небе. Явно наистина се бе побъркал, помисли си, щом започваше да се привързва към недоволните ѝ физиономии. Фактът колко лесно можеше да я разгневи показваше, че я е грижа за него. Е, поне мъничко.