Тази жена го бе омагьосала. Кейн изобщо не искаше да си го признае… но тя бе толкова красива, толкова деликатна, толкова женствена. Колко още можеше да понесе един мъж преди да се предаде. Господ да му е на помощ, но той беше сигурен, че беше много близо до този момент.
Беше истинско мъчение да не я докосва. Борбата, която водеше със себе си, се отразяваше и на настроението му. Всеки път, когато я видеше, стомахът му се свиваше от желание да я вземе в обятията си и да прави дива, страстна любов с нея.
И въпреки това не можеше да стои далеч от нея. Час по час идваше в стаята ѝ, за да провери как е. Боже, дори я бе наблюдавал докато спи.
Тя едва ли се досещаше за тормоза, на който бе подложен. Не би изглеждала толкова дяволски спокойна, ако имаше представа какви фантазии занимават ума му.
Настина беше невинна. Седеше в леглото, подпряла гърба си върху купчина възглавници, и изглеждаше толкова чиста и неопетнена, когато поклати глава към него.
Две свещи горяха върху нощната масичка, а тя държеше книга в ръцете си. Докато той продължаваше да я гледа втренчено, тя бавно затвори книгата, впери поглед в него за известно време, след което тежко въздъхна.
— Знаех си, че трябваше да заключа вратата — обяви тя. — Кейн, не съм в настроение за още един разпит тази вечер.
— Добре.
— Добре?
Това, че се съгласи толкова бързо, очевидно я изненада и тя го изгледа подозрително.
— Наистина ли, сър? Не възнамерявате да ме тормозите отново?
— Наистина — отговори ѝ с усмивка.
— И все пак, не би трябвало да сте тук — каза му тя с онзи дрезгав и чувствен глас, който той намираше за толкова възбуждащ.
— Дайте ми поне една добра причина защо не трябва да съм тук.
— Моята репутация и фактът, че сте почти гол — отговори тя.
— Това са две причини — провлечено отбеляза той.
— Какво си въобразявате? — попита тя, когато той затвори вратата зад гърба си. — Слугите ви веднага ще разберат, че сте тук.
— Мислех, че не се интересувате от репутацията си чак толкова, Джейд. Или вече си променихте мнението?
Тя отново тръсна глава. Светлината от свещите проблесна в косите ѝ при това движение. Той я гледаше като хипнотизиран.
— Не се притеснявах за нея преди, когато мислех, че ще ме убиете, но сега, когато ми дадохте надежда, че ще запазя живота си, наистина си промених мнението.
— Джейд, Стърнс знае, че спах тук още първата нощ, когато…
— Тогава беше друго — прекъсна го тя. — Аз бях ранена и вие се притеснявахте за мен. Да, тогава беше съвсем различно. Но аз вече се възстанових. Слугите със сигурност ще докладват на майка ви, Кейн.
— На майка ми? — Той избухна в смях. — Няма нужда да се тревожите за слугите. Всички спят. Освен това, намеренията ми изобщо не са похотливи.
Тя се опита да прикрие разочарованието си.
— Знам — каза тя с престорена въздишка. — Но, след като смятате да се държите прилично, защо сте тук в този късен час?
— Не ме гледайте така подозрително — отвърна той. — Дойдох, защото мислех, че може би бурята ви е изплашила, това е. — Той млъкна и се намръщи насреща ѝ. После продължи. — Повечето жени биха се изплашили, но вие не сте, нали?
— Не — каза тя. — Съжалявам.
— Защо съжалявате?
— Защото изглеждате толкова разочарован. Значи сте искали да ме успокоите?
— Наистина ми мина през ума подобна мисъл — призна той сухо. Намръщи се още по-силно, когато осъзна, че тя едва се сдържаше да не се разсмее. Отдръпна се от вратата и пристъпи към леглото ѝ. Джейн успя да отмести краката си само секунда преди той да седне.
Тя отчаяно се опитваше да не се взира в разголените му гърди. Тъмните, къдрави косъмчета преминаваха в тънка ивица, чийто край стигаше до средата на стегнатия му корем. Искаше да прокара пръсти през тези косъмчета, да почувства топлината му до гърдите си, да…
— По дяволите, Джейд, повечето жени щяха да се изплашат!
Гласът му я изтръгна от еротичните ѝ мисли.
— Аз не съм като повечето жени — отвърна тя. — Най-добре е да проумеете това, Кейн.
Точно в този момент щеше да е проблем да проумее каквото и да било. Взираше се в копчетата в горната част на нощницата ѝ и си представяше скритата под нея копринена кожа.
Той хрипливо въздъхна. Сега, когато знаеше, че тя не се страхува от бурята, наистина трябваше да си тръгне. Водата от измокрените му панталони най-вероятно вече проникваше в завивките. Знаеше, че трябва да се тръгне, но не можеше да помръдне.
— Аз съвсем не съм като повечето жени, които познавате — заяви тя, само за да запълни внезапния миг неловко мълчание между тях. По мускулестите му рамене и ръце бяха останали капчици вода. Светлината на свещите караше влагата по бронзовата му кожа да блести. Отклони вниманието си към скута му, което, както веднага осъзна, беше грешка. Издутината между бедрата му бе доста забележима и… възбуждаща. Усети, че се изчервява.