— Хубаво е да го знам, любов моя.
— Знаете го много добре — прошепна тя — и престанете да изглеждате толкова доволен от себе си. Трябваше да се случи рано или късно.
— Какво е трябвало да се случи?
— Да намеря някого, с когото да се сближа повече — обясни му.
— Радвам се, че този някой съм аз — призна той. След което я придърпа в обятията си. — Джейд, искате ли да ви докосна сега?
Тя се отскубна от прегръдката му и отстъпи назад.
— Няма значение дали го искам или не, Кейн. Вие сте мой закрилник. Не бива да го правим. Трябва да си тръгвате.
Изведнъж отново се озова притисната към гърдите му. Усещаше бедрата му и възбудената му твърда плът, а ефирната ѝ нощница не беше никаква преграда за възпламененото му тяло.
— Не става така, Джейд.
— И защо?
— Желая ви.
Това, което я накара да се предаде, беше дрезгавият му глас. Знаеше, че би трябвало да е ужасена от собствената си реакция, но всъщност искаше да се разтопи в обятията му. Копнежът ѝ да бъде докосвана от него бе такова сладко мъчение. Боже, бе толкова объркана. Никога досега не бе допускала някого толкова близо до себе си. Пазеше се от каквото и да е обвързване, защото още от малка бе научила, че любовта носи повече болка отколкото радост. Дори Нейтън я бе изоставил и тя се бе почувствала много уязвима тогава. Само една глупачка би допуснала мъж като Кейн толкова близо до… само една глупачка.
В далечината проехтя гръмотевица, но нито Джейд, нито Кейн се вълнуваха от времето в момента. Бяха прекалено погълнати от вихъра на своята собствена буря. Очите им се преплетоха в танц, който продължи сякаш цяла вечност и накрая беше неизбежно. Когато Кейн се наведе към нея тя се надигна да го посрещне.
Устата му я завладя безпрекословно. И двамата бяха еднакво ненаситни един за друг. Езикът ѝ се преплете с неговия. Тя изскимтя тихо, той изръмжа високо. Неговата сурова нужда се смеси с нейното желание да му се отдаде.
Целувката беше изгаряща. Страстен мъж като Кейн не се задоволяваше с малко. Не би ѝ позволил да се отдръпне. Но Джейд и не искаше. Обви ръце около врата му, зарови пръсти в меките му къдрици и се прилепи плътно към него. За нищо на света не искаше да го пусне. Когато най-накрая той се отдели от нея, тя имаше чувството, че е изтръгнал сърцето ѝ. Доста безсрамно се сгуши в него и зарови лице в горещата му гръд. Малките косъмчета погъделичкаха ноздрите ѝ, но усещането ѝ хареса толкова много, че не би се отдръпнала. Мъжественият му аромат ѝ напомняше на мускус и ароматни билки. Земята се бе просмукала в кожата му. Когато я попита, гласът му идваше на пресекулки:
— Джейд? Има ли и други лъжи, за които искаш да ми кажеш?
— Не.
Тай се усмихна на срамежливостта, която долови в тона ѝ.
— Не, няма други лъжи или не, не искаш да ми кажеш за тях?
Тя потърка буза в гърдите му, в опит да отвлече вниманието му, след което каза:
— Има и други лъжи. — Усети как тялото му се напряга и бързо добави: — Но са толкова незначителни, че дори не си ги спомням сега. Когато се сетя, обещавам да ти кажа.
Кейн веднага се отпусна. Вероятно лъжата оглавяваше списъка му за най-отвратителните хорски постъпки, помисли си тя.
— Джейд?
— Да, Кейн?
— Желаеш ли ме? — Но не ѝ даде време да отговори. — По дяволите, бъди откровена! Стига вече лъжи! Трябва да знам — процеди през зъби той. — Сега!
— Да, Кейн. Желая те и то много! — прозвуча така сякаш бе признала най-големия си грях.
— Джейд, когато двама души се желаят, те би трябвало да изпитват радост, а не отчаяние.
— А аз изпитвам и от двете по малко — отговори тя.
Когато осъзна какво бе на път да направи, потрепери вътрешно. Беше нетърпелива… и изключително неуверена. Няма да се влюбя в него, обеща си тържествено и веднага осъзна колко се самозалъгва, когато очите ѝ се напълниха със сълзи. Кейн вече бе намерил път към сърцето ѝ. Когато отново се отпусна в ръцете му, той усети, че тя трепери и затова я прегърна още по-силно.
— Ще се погрижа за теб, Джейд — прошепна ѝ. — Любов моя, за какво си мислиш?
— Че ще оцелея — отвърна му тя.
Не успя да разбере какво искаше да каже, но страхът в гласа ѝ накара сърцето му да се свие от болка.
— Не е необходимо ние да…
— Желая те — прекъсна го тя. — Но първо трябва да ми обещаеш нещо.
— Какво?
— Не трябва да се влюбваш в мен.
От сериозния тон, с който го каза, той разбра, че не се шегува. Това го моментално вбеси. Тази жена непрекъснато го объркваше. Но точно когато реши да поиска незабавно обяснение за нелепата ѝ молба, тя започна да го гали и целува лекичко, възпламенявайки кожата му по този начин. Поставяше горещи, мокри целувки по гърдите му и когато езикът ѝ докосна едно от зърната му, тялото му пламна за нея. Езикът ѝ си проправи пътека нагоре по врата му в безмълвна покана да отвърне на ласките ѝ и Кейн изгуби контрол. Никога досега жена не бе отвръщала с такава невинност и откровеност на милувките му. За първи път в живота си се чувстваше ценен… и обичан.