— Харесва ли ти това, любима? — попита я преди да се прехвърли на другото зърно.
Искаше да му каже колко много ѝ харесва това, което прави с нея, но желанието бе отнело способността ѝ да говори. Устата му отново превзе нейната, а ръцете му нежно раздалечиха още повече бедрата ѝ. Пръстите му бяха неуморими в желанието си да я подготвят за него.
— Увий краката си около кръста ми, Джейд — нареди ѝ внезапно с дрезгав глас. — Не мога да чакам повече скъпа. Трябва да вляза в теб.
Тя почувства влажния му връх, а после ръцете му хванаха и повдигнаха хълбоците ѝ. Устата му покри нейната, а езикът му се втурна навътре в мига, в който той нахлу в нея. Пронизващата болка разпръсна възбуждащата омая. Тя извика и се опита да се отдръпне. Кейн усети преградата срещу члена си и за миг се поколеба. В очите му, когато повдигна глава да я погледне се четеше решимост. И тогава той нахлу отново, докато проби девствената ѝ ципа и я изпълни изцяло. Джейд извика отново и стисна очи, когато го усети в себе си.
Кейн застина, за да ѝ даде време да свикне с него, опитвайки се да осигури време и на себе си, за да успее да възвърне контрола си.
— Трябва да спреш веднага! — извика тя. — Вече не искам да го правя. — По бузите ѝ се стичаха сълзи. Джейд отвори очи и го погледна: — Спри веднага! — примоли се тя.
Изражението му показваше, че е загрижен. Фини капчици пот бяха обсипали челото му, а челюстта му бе здраво стисната. Помисли си, че вероятно го боли толкова много, колкото и нея…
Кейн поклати глава:
— Не мога да спра сега — процеди през зъби. — Просто ме прегърни, Джейд. Недей да мърдаш така… това ме кара да…
Кейн отпусна чело върху нейното и затвори очи, за да се потопи изцяло в това сладко мъчение.
— И теб ли те боли — почти изплака тя.
— Не любима — прошепна той, — мен не ме боли.
— Но аз не съм девствена вече, нали. Приключихме, нали?
Джейд бе погълната от обърканите емоции, които се бореха в нея. Болката я изгаряше. Искаше Кейн да я остави на мира… и все пак тя искаше той да продължи да я държи в обятията си.
— Не скъпа, вече не си девствена — отговори ѝ накрая. — Вече си моя и, проклет да съм, със сигурност, не сме приключили.
Звучеше така, като че ли бе пробягал голямо разстояние. Неумолимото изражение, изписано върху лицето му, когато отново я погледна, наистина я изплаши.
Беше очевидно, че му беше толкова неприятно, колкото и на нея.
Джейд се почувства ужасно, защото се беше провалила.
— Знаех си, че няма да се справя с това — възкликна тя. — Моля те, махни се от мен. Причиняваш ми болка.
Кейн потрепери, докато се опитваше да запази контрол.
— Скъпа, не мога да спра — обясни ѝ той отново. Опита се да я целуне, но тя извърна лице и отново започна да се бори с него.
— Ако не спреш, ще се разплача — примоли се тя. — Мразя да плача — изхлипа тя в ухото му.
Кейн не спомена факта, че тя вече плачеше. По дяволите, караше го да се чувства като последния негодник. Искаше да я успокои, но от това, че бе напълно заровен в стегнатото ѝ, горещо лоно, цялата му дисциплина се бе изпарила.
— Любима, болката няма да трае дълго — обеща ѝ. Господи, наистина се надяваше да е така.
Ръцете му грубо обхванаха лицето ѝ и той сложи край на разговора. Езикът му се преплете с нейния и когато усети, че съпротивата ѝ отслабва, той промуши ръка между телата им и отново започна да възбужда чувствителната ѝ пъпчица.
Джейд не забрави болката, но тя като че ли вече нямаше значение. Напрежението се върна и се усилваше все повече. Кейн си наложи да остане напълно неподвижен, докато тя свикне с него. Когато накрая бавно се изви нагоре, той леко се отдръпна и после отново влезе в нея. Накъсаният ѝ стон го принуди пак да спре.
— Все още ли те наранявам? — попита, като се молеше вече да е престанал да ѝ причинява болка, защото тялото му умоляваше за своето освобождение и той знаеше, че дори и на колене да го моли, той не би могъл да спре точно в този момент. — Сега по-добре ли е?
— Малко — промълви във врата му. Гласът ѝ звучеше срамежливо, неуверено. — Малко по-добре.
Кейн се поколеба, но тя леко го ухапа по ухото и отново се притисна към него. Не му трябваше друго насърчение и той се предаде. Беше си обещал да е нежен, но тласъците му ставаха все по-мощни и излизаха извън контрол. Бедрата ѝ го обгърнаха здраво, а пръстите на краката ѝ се притиснаха към задната част на краката му. Ноктите ѝ се забиха в раменете му.