Кейн безпощадно се опитваше да я накара да изгуби контрол. Влизаше в нея и после излизаше бавно отново и отново. Знаеше, че трябва да се отдръпне преди да достигне върха, защото никой от тях не бе взел предпазни мерки да не забременее, но тя беше толкова гореща, толкова стегната, че тази благородна мисъл бързо отлетя. Защото, дълбоко в най-тъмните кътчета на съзнанието си, бе достатъчно честен да признае, че всъщност иска да я дари с дете.
Ритъмът на телата им се усили. Леглото скърцаше при всеки следващ тласък. Звукът на гръмотевиците се смеси с тихите им стонове на удоволствие и нежните любовни думи, които ѝ шепнеше той. Кейн не ѝ позволяваше да се отдръпне. Вълна след вълна удоволствието започна да превзема тялото ѝ като неумолима спирала и тя започна да трепери от жажда да достигне освобождение. Той я накара да гори от желание. Внезапно Джейд се ужаси от това, което ставаше с нея. Чувстваше се така, сякаш искаше да открадне душата ѝ.
— Кейн, не мога…
С една дълга, упойваща целувка той прогони страха ѝ.
— Остави го да се случи, Джейд. Дръж се за мен. Аз ще те пазя.
Ще я пази. Да, той щеше да я пази. Инстинктивното ѝ доверие в него прогони и последните остатъци от страх и уязвимост надалеч и тя позволи на бурята да я улови във вихъра си, докато не се сля в едно с вятъра. А след това се почувства така, като че ли полита във въздуха към слънцето разпиляна на хиляди частици. Тялото ѝ го обгърна здраво и тя изкрещя името му, изпълнена с радост и любов докато достигаше освобождение.
В същия миг той се зарови дълбоко в нея, докато свършваше, и главата му падна на рамото ѝ с глух стон на задоволство. Собствената му кулминация го изуми. Никога не беше изпитвал такова блажено отдаване. Чувстваше се изцеден… и прероден. Никога нямаше да ѝ позволи да си тръгне. Тази внезапна мисъл отекна в ума му със същата сила, с която на сърцето му диво препускаше. Нито се бори срещу тази истина, нито се опита да я отхвърли.
Кейн беше доволен.
Джейд беше изтощена.
Едва когато ръцете започнаха да я болят, тя осъзна, че все още се е вкопчила в него. Бавно ги отпусна и те паднаха до тялото ѝ. Бе твърде изумена от случилото се току-що, за да говори. Никой не ѝ беше казвал, че ще бъде така. Мили боже, тя напълно бе загубила контрол и му се бе отдала с душа и тяло. Бе му повярвала безрезервно, че ще бъде в безопасност. Никой досега не бе имал такава власт над нея. Никой.
Джейд затвори очи, за да скрие сълзите си. Кейн, помисли си, бе доста по-ловък крадец от нея. Този мъж се бе осмелил да открадне сърцето ѝ. Още по-лошо, тя му го бе позволила.
Дори и когато усети, че тялото под него се напряга, той не можа да намери сили или воля да се отмести от нея.
— Мисля, че сега трябва да си отидеш — прошепна тя. Гласът ѝ трепереше.
Кейн въздъхна, заровил лице в шията ѝ. След това я обгърна с ръце и се претърколи на една страна. Джейд не можа да устои на порива да се поне сгуши за малко до гърдите му. Въпреки че не разбираше защо, но ѝ се искаше да чуе няколко думи на похвала от него преди да го отпрати… само няколко мънички лъжи за любов и чест, които тя щеше да съхрани и да си припомня в дългите, студени нощи в бъдеще, когато вече ще бъде съвсем сама. Знаеше, че ще са лъжа, но въпреки това искаше да ги чуе.
В това нямаше никакъв смисъл. Усещаше как започва да му се ядосва. Вината беше изцяло негова, защото я бе превърнал в пълна глупачка, която не можеше да реши дали искаше да плаче или да крещи.
— Скъпа, съжаляваш ли вече?
Не долови и капка съжаление в гласа му, напротив, звучеше развеселен.
Когато не отговори на въпроса му, той я дръпна за косата и я принуди да го погледне.
Онова, което видя, го накара да изпита задоволство. Лицето ѝ бе зачервено от любенето им, устните ѝ подпухнали от целувките му, а очите ѝ бяха все още замъглени от страст.
Кейн се почувства така, сякаш беше оставил своя отпечатък върху нея. Завладя го неподправено чувство за собственост и той само кимна. Реши да не обръща внимание на намръщеното ѝ изражение, като предположи, че цялото това недоволство всъщност бе в негова полза.
Не можа да устои да не я целуне отново. Когато бавно се наведе, за да намери устните ѝ, тя опита да се извърне. Кейн затегна хватката си върху косата ѝ, за да ѝ попречи.
Целувката трябваше да стопи гнева ѝ. В момента, в който устата му покри нейната, езикът му потъна в сладката ѝ, опияняваща топлина. Тази чувствена ласка я склони да му отговори. Беше дълга, алчна целувка. Когато най-сетне вдигна глава и я погледна, тя се беше вкопчила отново в него.
— Ти ме искаше толкова, колкото и аз теб, Джейд — каза той. — Сама направи своя избор, любима, и сега ще трябва да живееш с него.