Този мъж беше отвратителен простак. Очите ѝ отново се напълниха със сълзи. Отношението му беше толкова безчувствено, колкото безчувствен беше и един загрубял мазол. И имаше наглостта да ѝ се усмихва след такова обидно твърдение?
Зарече се, че той никога няма да разбере колко много са я наранили думите му.
— Да, Кейн, аз сама избрах да ти дам девствеността си и ще живея с последствията от постъпката си. Сега, ако нямаш нищо против, наистина много ми се спи и бих искала…
— Не това исках да кажа — прекъсна я той. Гласът му бе остър като нож. — Изборът, който направи, е да ми принадлежиш, Джейд. Ние ще се оженим, скъпа.
— Какво?
— Чу ме — отвърна той. Сега гласът му беше нежен. — Недей да изглеждаш така ужасена, любов моя. Това не е толкова лошо.
— Кейн, нищо подобно не съм избрала — заекна тя.
Младият мъж не беше в настроение да чуе отказ ѝ. Искаше съгласието ѝ. За бога, нямаше да напусне леглото ѝ, докато не го получеше. Обърна я по гръб, след което грубо разтвори бедрата ѝ с коляно, докато държеше в плен ръцете над главата ѝ. После умишлено притисна таза си в нейния.
— Погледни ме — заповяда ѝ и когато тя му се подчини, добави: — Това, което направихме, не може да се върне назад. Сега си изцяло моя. Приеми го, Джейд, така ще бъде много по-лесно за теб.
— Защо трябва да го приема? — попита. — Кейн, нямаш представа какво искаш от мен.
— Аз съм мъж със силно развито чувство за собственост — възрази той. В гласа му прозвучаха опасни нотки.
— Забелязах — промърмори тя. — Но това е грях.
— Аз не деля това, което ми принадлежи, Джейд. Разбираш ли?
— Не, не разбирам — прошепна. Погледът му я смрази. — Чувстваш се виновен, защото бях девствена ли? Това ли е причината, поради която искаш да се ожениш за мен?
— Не, не се чувствам виновен — отвърна младият мъж. — Въпреки това, ще се омъжиш за мен. Ще говоря с брат ти веднага щом се върне…
— Ти си най-арогантният и упорит човек, който някога съм имала неудоволствието да срещна.
Ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка.
— Но ти харесваш арогантните и упорити мъже, любима. Иначе не би ми позволила да те докосна.
Странно, но тя не можа да възрази.
— Моля те, слез от мен. Не мога да дишам.
Той мигновено се извърна и легна на хълбок, подпря главата си на лакът, за да я гледа в лицето. Джейд дръпна чаршафа върху двама им, скръсти ръце пред гърдите си и напрегнато се взря в тавана.
— Джейд?
— Да.
— Причиних ли ти болка?
Тя изобщо не го удостои с поглед, затова Кейн нетърпеливо я дръпна за косата.
— Отговори ми!
— Да, причини ми болка — прошепна и усети как бузите ѝ пламнаха.
— Съжалявам, Джейд.
Потръпна от нежността в гласа му, но след това осъзна, че не трябва да дава воля на емоциите си. Искаше ѝ се да заплаче, но не разбираше защо.
— Не, не съжаляваш — заяви тя. — Иначе би спрял, когато те помолих.
— Не можех да спра.
— Не можеше? — Извърна поглед към него.
— Не.
Беше поразена от нежността, която съзря в очите му. И в същото време в тях издайнически горяха весели пламъчета. Не можеше да разбере този мъж.
— Е, това е добре, че не се чувстваш виновен, тъй като няма за какво.
— И защо така? — провлачено каза той.
— Защо? Защото не си ме принудил да направя нещо, което не желая. Вината беше изцяло моя.
— Аз не бях ли също тук? — попита той. — Спомням си, че участвах активно.
Не обърна никакво внимание на закачката в гласа му.
— Да, разбира се, че беше тук. Но аз ти позволих да бъдеш… активен.
Ако Джейд не изглеждаше толкова дяволски откровена, ако не кършеше ръце, той би избухнал в смях. Но тук ставаше въпрос за нейните чувства, затова Кейн се сдържаше.
— Добре — съгласи се младият мъж. — Ти беше по-активна, отколкото бях аз. Щастлива ли си сега?
— Да. Благодаря.
— Винаги на твоите услуги — отвърна ѝ той. — А сега ми обясни, защо искаше да правя любов с теб?
Джейд отново погледна нагоре към тавана, преди да му отговори. Кейн бе очарован от червенината покрила бузите ѝ. Неговата малка девственица пак беше смутена. А само преди няколко минути, когато правеха любов, беше наистина необуздана. Раменете му все още горяха от ноктите ѝ. Страстната ѝ натура не отстъпваше на неговата, но тъй като ѝ беше за първи път, Кейн предположи, че е смутена и объркана от случилото се.
— Защото исках — отговори тя. — Разбираш ли, винаги съм знаела, че никога няма да се омъжа и исках да… О, няма да разбереш. Обзалагам се, че веднага след като си тръгна, дори няма да си спомняш за мен.