Выбрать главу

Обърна се, за да види реакцията на това нейно твърдение, убедена, че го е ядосала. Но той се разсмя.

— Държиш се много грубо — заяви тя, преди отново да отправи поглед към тавана. — Наистина искам да си тръгнеш.

Пръстите му се плъзнаха надолу по шията ѝ, карайки я да потрепери.

— Джейд, това беше неизбежно.

Тя поклати глава.

— Не, не беше.

Той бавно смъкна чаршафа надолу, докато гърдите ѝ се откриха.

— Беше — прошепна. — Господи, от толкова отдавна те желаех. — Издърпа чаршафа още по-надолу, докато коремът ѝ се оголи. — Знаеш ли какво, любима?

— Какво? — попита задъхана.

— Искам те отново.

Наведе се и я целуна, преди да е започнала да спори с него. Джейд не се съпротивлява, докато устата му не стана по-настойчива. Тогава го бутна. Двамата се претърколиха и когато застанаха един срещу друг, тя продължи да гледа право в гърдите му.

— Кейн? — Пръстите ѝ си играеха с меките косъмчета, докато събираше смелост да зададе въпроса си.

— Да? — отговори той, докато се чуеше, защо отново започна да се държи срамежливо.

— Беше ли всичко наред?

Повдигна брадичката ѝ с палец.

— О, да. Всичко беше наред.

— Не беше ли разочарован?

— Не, не бях разочарован. — Бе трогнат от нейната уязвимост.

Изражението на лицето му беше много сериозно и тя реши, че казва истината.

— И аз не бях разочарована.

— Знам — отвърна той и арогантна усмивка отново разтегна устните му.

— Откъде знаеш?

— От начина, по който реагира на докосването ми, от начина, по който намери собственото си удовлетворение и как извика името ми след това.

— О-о!

Усмивката му разсея и последните ѝ съмнения.

— Беше малко разтърсващо, нали, Джейд?

— Нямах представа, че ще бъде толкова… прекрасно.

Кейн я целуна по на главата.

— Мога да помириша моя аромат върху теб — каза той. — Това ми харесва.

— Защо?

— Възбужда ме.

— Трябва да се измия.

— Нека аз да го направя — предложи той.

Джейд се претърколи и стана от леглото, преди той да успее да я достигне.

— За нищо на света — заяви, преди да му обърне гръб и да облече робата си.

Усмивката ѝ беше ослепителна, но бързо се стопи, когато забеляза кървавите петна по чаршафа.

— Наранил си ме до кръв! — Обвинението бе изречено със заекване.

— Любима, беше ти за първи път.

— Знам — отвърна тя.

— Трябваше да има кръв.

Джейд изглеждаше изненадана от това изявление.

— Ти сериозно ли?

Той кимна.

— Само при първия път ли, Кейн? Не че някога ще има втори път — изтърси тя. — И все пак, аз не бих…

— Само първия път — отговори той. Реши да не обръща внимание на намерението ѝ да не правят любов отново, а вместо това попита: — Джейд? Нима никой никога не ти е обяснил тези неща?

— Е, разбира се, че са — отвърна, чувствайки се като пълна глупачка.

Но младият мъж не ѝ повярва.

— Твоите родители са починали, преди да си била достатъчно голяма, за да разбереш. Брат ти ли беше? Нейтън ли ти обясни?

— Нейтън ме изостави. — Изрече тази истина против волята си. — Искам да кажа, че той беше на училище през цялото време и аз рядко го виждах.

Кейн забеляза как вълнението ѝ нараства. Бе започнала да връзва колана на робата си на възли.

— Кога те изостави Нейтън?

— Той замина, за да учи — повтори младата жена.

— За колко време?

— Защо ми задаваш тези въпроси? — попита тя. — Чичо Хари се занимаваше с образованието ми, докато Нейтън беше далеч. Той свърши добра работа, Кейн.

— Очевидно е пропуснал няколко съществени факта — отбеляза Кейн.

— Чичо е много сдържан мъж.

— Нямаше ли някакви жени наоколо, които…

Той не можа да зададе докрай въпроса си, тъй като тя поклати глава.

— Имаше жени, но аз никога не бих обсъждала с тях толкова лични въпроси, Кейн. Това не би било прилично!

Джейд се скри зад паравана, преди той да успее да ѝ зададе нов въпрос. Старателно се изми със сапуна, ухаещ на рози, и вода от легена. Едва тогава си даде сметка колко я боли. И беше много ядосана и на него, и на себе си, когато се върна при леглото.

Очевидно Кейн имаше намерение да прекара остатъка от нощта при нея. Беше наместил възглавниците под главата си и изглежда се чувстваше изключително удобно. Младата жена стегна колана на робата си и се намръщи.

— Кейн, ти наистина трябва да разбереш нещо — започна тя с твърд глас.

— Какво, скъпа? — попита той.