Джейд мразеше, когато ѝ се усмихва така невинно. Това караше сърцето ѝ да тупти лудо и всяка мисъл излиташе от главата ѝ. Трябваше да се взре в пода, за да може да продължи.
— Това никога вече няма да се повтори. Никога. И няма никаква полза да спориш с мен, Кейн, защото съм взела решение. А сега е време да си тръгваш.
В отговор на пламенното ѝ искане, Кейн отметна завивката и я повика с пръст.
— Ела в леглото, Джейд. Нужна ти е почивка.
Тя силно изстена.
— Ще се инатиш ли?
— Опасявам се, че да, любима.
— Моля те, бъди сериозен — настоя, когато той ѝ намигна.
— Сериозен съм — възрази ѝ. — Но също така и реалист.
— Реалист? — Тя приближи до ръба на леглото, хапейки долната си устна, докато обмисляше най-добрият начин да го накара да си тръгне.
Малко късно осъзна грешката си да застане прекалено близо до леглото. Кейн лесно я улови и само след миг тя се озова легнала по гръб до него. Топлото му тежко бедро притисна краката ѝ, а едната му ръка обгърна кръста ѝ. Джейд осъзна, че дори и при това насилствено действие, той внимаваше да не докосва раната ѝ. Беше невероятно нежен. И арогантен, също. Беше ѝ устроил капан и имаше наглостта да се усмихва при това.
— И така — продължи той. — Аз съм реалист, защото знам, че това е само началото — обясни ѝ. — Джейд, престани да ме щипеш! Не може наистина да вярваш, че никога вече няма да те докосна. Съпружеските двойки…
— Да не си посмял отново да ми споменаваш за брак — прекъсна го тя.
— Добре — съгласи се той. — След като това толкова те притеснява, ще изчакам известно време, преди отново да заговоря на тази тема. Все пак, ти се съгласи да останеш тук за около две седмици, нали така?
Беше се върнал отново към логиката. Джейд започваше да мисли, че този негов недостатък не е толкова лош.
— Да, макар че със сигурност не са две седмици, тъй като вече мина малко повече от половин седмица откакто съм тук.
— Добре — подхвана той. — И да не би да си мислиш, че през цялото това време, което ни остава, ще живея като монах?
— Да.
— Невъзможно — възрази ѝ. — Аз вече изгарям за теб.
— Не, не изгаряш.
— Да — промълви той. — Дявол да го вземе, Джейд, желая те отново. Сега!
— По дяволите, Кейн, дръж се прилично!
Гласът ѝ прозвуча хрипливо — но това беше по негова вина, помисли си тя. Той умишлено я провокираше. Загледан в очите ѝ, младият мъж бавно развърза колана на робата ѝ. После пръстите му погалиха върховете на гърдите ѝ и докато съсредоточено наблюдаваше лицето ѝ, бавно плъзна ръка надолу към корема ѝ чак до меките къдрици между бедрата ѝ.
Целуна долчинката между гърдите ѝ, докато пръстите му постепенно разпалваха огъня на желанието ѝ. Джейд затвори очи и инстинктивно се притисна към ръката му. Езикът му си играеше със зърната ѝ, докато те се втвърдиха и когато пръстите му проникнаха в нея, тя изстена колкото от удоволствие, толкова и от болка.
Той се надигна, за да я целуне, настоявайки да му отговори. Езикът му облиза устните ѝ и когато тя му отвърна, той се облегна назад.
— Вече тръпнеш за мен, нали така, любима?
— Кейн — прошепна името му, опитвайки се да отблъсне ръката му. Но това нямаше да го отклони от целта му. Тя почти не можеше да мисли. — Спри това мъчение. Трябва да превъзмогнеш влечението си към мен. О, Боже, не прави така!
— Не искам да го превъзмогвам — отвърна и я гризна леко по меката част на ухото. — Това влечение ми харесва, Джейд.
Кейн беше непоправим. Тя въздъхна тежко и му позволи отново страстно да я целуне. Почти не се възпротиви, когато свали робата ѝ и се настани между бедрата ѝ. Косъмчетата по нозете му погъделичкаха пръстите на краката ѝ и тя внезапно бе поразена от прекрасните различия между телата им. Той беше толкова силен и толкова твърд навсякъде. Пръстчетата на стъпалата ѝ се потъркаха в прасците му и зърната ѝ се напрегнаха, жадни за неговата ласка.
— Кейн? Ще ми обещаеш ли нещо?
— Всичко, което поискаш — увери я с дрезгав глас.
— Можем да прекараме оставащото време заедно, но веднага след като Нейтън се върне, това трябва да приключи. Ние…
— Не давам обещания, които няма да спазя — прекъсна я той.
Звучеше ядосан.
— Ще промениш мнението си — прошепна тя.
— Звучиш ми прекалено сигурна. Защо? Какво криеш от мен?
— Знам, че скоро ще се отегчиш от мен — побърза да го увери Джейд, след което обви ръце около него. — Целуни ме, моля те!
Гласът ѝ се задави от страст. Кейн ѝ отвърна по същия начин. Целувката беше като опустошителен огън и скоро излезе извън контрол.