Цялото му внимание бе съсредоточено върху това да ѝ достави удоволствие. Не бързаше, възбуждаше я бавно и постепенно, от което тя едва не полудя. Покри с целувки всеки сантиметър от гърдите ѝ, смучеше зърната им, докато най-накрая тя започна да скимти за освобождаване.
И тогава той бавно се спусна надолу по тялото ѝ, езикът му подразни плоския ѝ корем и когато слезе още по-ниско, стоновете ѝ се превърнаха във викове на неподправено удоволствие.
Нежно прокара зъби по меките къдрици, езикът му погали копринените венчелистчета под тях, докато станаха лъскави от влага. И през цялото това време пръстите му я милваха с възбуждаща ласка.
Не можеше да ѝ се насити. Езикът му многократно се гмурка в нея, докато пръстите му се плъзгаха навън и навътре.
Ръцете ѝ стискаха чаршафите. Удоволствието, което ѝ доставяше този мъж, я изуми. Нямаше представа, че може да се прави любов по този начин. Очевидно бе, че Кейн знаеше какво прави. Караше я да полудее от желание по него.
Когато я връхлетя първият прилив на екстаз и тя инстинктивно се стегна от удоволствие и болка, около него, той бързо се премести нагоре и се надвеси върху нея. Обзе я възхита от начина по който я завладяваше. Кейн се зарови в нея — силно, необуздано и докрай, точно в момента, когато Джейд беше на върха на удоволствието. Тя го стисна здраво и се вкопчи в него с радостно отдаване.
Той опита да задържи още малко, но беше безсилен да се спре.
Тя го караше отчаяно да желае собственото си удовлетворение. С огнен оргазъм, който го остави без дъх, семето му се изля в утробата ѝ.
Никога преди тази нощ, Кейн не се бе отдавал така изцяло. Една част от него винаги го бе възпирала и той беше в състояние да държи себе си под строг контрол. И все пак не успя да устои на тази невероятна жена. Странно, но не прие това си състояние като слабост. В интерес на истината, почувства го по-скоро като победа, тъй като със сърцето си знаеше, че тя също не може да му устои.
Усещаше се пречистен — и тялом, и духом. Този невероятен дар, който току-що бяха споделили, го изпълваше с доволство.
Кейн едва намери сили да се изтърколи на хълбок и беше много доволен, когато Джейд го последва и се гушна до него. Той я прегърна и я притисна плътно до себе си.
— Все още усещам вкуса ти.
— О, Боже! — Гласът ѝ прозвуча смутено.
Той се засмя.
— Харесва ми вкуса ти. Женствен и сладък като мед, любима. Това е страхотно съчетание. Човек би се пристрастил към него.
— Наистина ли?
— Да — изръмжа. — Но аз съм единственият, който някога ще те вкуси. Нали така?
Ощипа я по дупето, за да я накара да му отговори.
— Да, Кейн — съгласи се тя.
— Причиних ли ти болка пак?
— Само малко.
— Но не съжалявам.
— Знам — отвърна му с престорена въздишка.
— Не бих могъл да спра.
Джейд сгуши лице под брадичката му. Мина известно време, преди да проговори отново:
— Аз никога, никога няма да те забравя, Кейн.
Знаеше, че не я чува. Дълбокото му дишане подсказваше, че вече е заспал.
Знаеше, че трябва да го събуди и настоятелно да го помоли да се върне в стаята си. Стърн щеше да бъде разстроен, когато ги намери заедно.
Щом опита да се отдалечи от него, Кейн я стисна по-здраво в обятията си. Дори и в съня си този мъж демонстрираше чувството си за собственост, както винаги.
Не ѝ даде сърце да го събуди, затова затвори очи и остави мислите си да се разпилеят като от вятър.
Минути по-късно заспа.
Той сънуваше ангели.
Тя сънуваше акули.
Девета глава
На следващата сутрин пристигна доктор Харуик, за да прегледа Джейд. Той беше възрастен мъж, с тъмна прошарена коса и очи сини и искрящи като океана в спокоен ден. Външният му вид, както и обноските му бяха безукорни. На Джейд ѝ заприлича на хитър енот, защото кичурите коса отстрани на лицето му бяха оформени с такъв замах, че почти докосваха основата на строгия му остър нос.
Точно както беше предсказала, лекарят започна да я опипва и мушка с пръсти, докато я преглеждаше. Кейн стоеше до леглото, с ръце скръстени на гърба, досущ като страж, който пази съкровището си. Когато медикът завърши прегледа обяви, че почивката е най-доброто лекарство в нейното състояние. Джейд не вярваше, че се намира в някакво особено състояние, затова напълно пренебрегна всички негови препоръки. Кейн обаче, сякаш се опитваше да наизусти всяка една от тях. Бе твърдо решен да я изкара едва ли не инвалид. Когато сър Харуик предложи да се направи студен компрес на изчезващата вече цицина на слепоочието ѝ, той веднага се втурна да го донесе.