Младата жена се зарадва, че остана насаме с доктора.
— Научих, че сте бил повикан да прегледате и бащата на Кейн — подхвана тя. — Разбрах, за мое най-голямо съжаление, че бил болен. По-добре ли е вече?
Лекарят поклати глава:
— Малко би могло да се направи за него — каза той. — Много жалко, но той сякаш се е отказал от живота, откакто му отнеха Колин. Разбирате ли, Колин беше любимият му син и загубата му го съкруши.
— Защо казвате, че е бил любимият му син? — попита Джейд.
— Той е първородният от втората му съпруга — обясни Харуик — Майката на Кейн е умряла още когато е бил малък. Не е бил повече от пет-шестгодишен.
Очевидно бе, че събеседникът ѝ обичаше да обсъжда пикантните клюки, които бе чул. Той придърпа един стол до леглото ѝ, настани се удобно, след което продължи с ентусиазиран шепот:
— Първата женитба е била насила и, доколкото разбрах, изобщо не са имали щастлив брак, макар че Хенри със сигурност се е опитал нещата да потръгнат.
— Хенри?
— Бащата на Кейн — обясни Харуик. — Хенри не е бил станал херцог Уилямшър по това време, защото баща му все още е бил жив. Затова е имал повече време да се посвети на брака си, но въпреки това не се получило. Майката на Кейн била твърде опърничава и превърнала живота и на бащата, и на сина в истински ад. Дори опитала да ги настрои един срещу друг. Можете ли да си представите такова богохулство. Когато умряла, никой не скърбил дълго за нея.
— Вие срещали ли сте я?
— Да — отговорът лекарят. — Беше привлекателна, но красотата ѝ прикриваше едно зло сърце.
— А вторият брак на херцога щастлив ли е?
— О, да! — Харуик размаха неопределено ръка във въздуха. — Гуинет е чудесна жена. Тя предизвика истински фурор — да, така си беше, още с първата си поява в обществото като омъжена жена. Всички ѝ подражаваха почти толкова ревностно, колкото и Брумел с неговите модни дрехи и обноски. Смея да твърдя, че тя е добра майка и съпруга. Децата ѝ са много близки помежду си и това, разбирате, е доказателство, че е свършила добре работата си.
— Като говорите за децата, сър Харуик, включвате ли и Кейн към тях?
— Да. Останалите го обичат и уважават много, защото той е най-големият, но той самият като че ли страни от семейството, освен ако някой не се опита да нарани някого от братята и сестрите му, разбира се. Тогава веднага се втурва да ги защити. — Той направи пауза, след което се наклони напред в стола си и прошепна заговорнически: — Казват, че бил много отмъстителен — и повдигна вежди, за да подчертае думите си.
— Защо казват, че е отмъстителен? — Гласът ѝ прозвуча тревожно в нейните уши, но докторът изглежда не обърна внимание.
Джейд не искаше да прекъсва разговора, затова овладя изражението си, което сега показваше само лек интерес. Дори успя да се усмихне.
— Изключително много ме заинтригувахте, сър — добави тя.
Сър Харуик изглеждаше доволен от проявения от нея интерес:
— Скъпа моя, Кейн направи всеобщо достояние фактът, че преследва Пейгън. Хората му разнесоха из целия град съобщението за наградата, която дава. Комарджиите не са спрели да залагат — десет към едно в полза на Кейн, разбира се. Той ще хване този пират — предрече докторът. — И когато го направи, Бог да му е на помощ.
— Да, Бог да му е на помощ — съгласи се Джейд. — Но вие споменахте, че бащата на Кейн все още не е добре — опита се да върне разговора тя към началната тема. — Колко точно е болен?
— Боя се, че е доста сериозно — обяви Харуик.
— Нищо ли не може да се направи?
— Гуинет не е на себе си от тревога — поклати глава докторът. — Хенри нито се храни, нито спи. Това не може да продължава така. Не, страхувам се, че ако не се примири със смъртта на Колин, много скоро и той ще умре.
— Може би има нужда от малко помощ? — предположи Джейд.
— Кой има нужда от помощ? — попита Кейн от вратата.
— Баща ти — отвърна Джейд и отново се обърна към доктора. — Чух, че наскоро е изчезнал ваш приятел, вярно ли е?
— О да, горкият Сър Уинтърс — отговори Харуик. — Беше много добър доктор също — добави и кимна.
После продължи да я гледа с такова нетърпение да продължи, че тя трябваше да попита:
— Говорите за него сякаш е мъртъв?
— Със сигурност — обяви сър Харуик.
Кейн стоеше от другата страна на леглото и се опитваше, без особен успех, да постави студения компрес върху слепоочието на младата жена. Джейд, която се интересуваше много повече от думите на доктора, отколкото от незначителната подутина. Тя продължаваше да маха мократа кърпа, докато Кейн продължаваше да я поставя обратно. В продължение на минута-две Харуик наблюдаваше мълчаливата борба помежду им и отчаяно се опитваше да не се усмихне. Тези двамата очевидно си подхождаха.