Следващият въпрос на Джейд го върна към обсъжданата темата:
— Защо мислите, че Уинтърс е мъртъв?
— Няма какво друго да е — отвърна той. — Готвачът му е този, който го е видял за последно жив. Уинтърс се разхождал градината зад къщата, завил зад ъгъла и просто изчезнал.
— Преди колко време се е случило това? — попита Кейн.
— Скоро ще станат три месеца — отговори докторът. — Разбира се, всички ние знаем какво се е случило с него.
— Знаем ли? — удиви се Джейд, изненадана от резкия му тон. — И какво точно е станало?
— Не би трябвало да обсъждам това с вас — отговори Харуик.
Обаче изражението, изписано на лицето му казваше, че истината бе съвсем друга. Човекът изглеждаше толкова нетърпелив да продължи, колкото и едно малко дете преди да отвори подаръците за рождения си ден. Той се наведе напред в стола си и прошепна драматично:
— Търговци на бели роби.
Джейд бе сигурна, че не е чула правилно.
— Моля?
— Търговци на бели роби — повтори Харуик и кимна, за да подчертае изявлението си, след което отново се облегна назад в стола си.
Младата жена трябваше да прехапе долната си устна, за да не се разсмее. Дори не се осмели да погледне към Кейн, защото знаеше, че ако види и най-бегъл признак на развеселеност в изражението му, нямаше да успее да се овладее.
— Нямах представа — прошепна тя.
Харуик изглежда се наслаждаваше на реакцията ѝ.
— Разбира се, че нямате представа — впусна се да обяснява той. — Вие сте нежна, млада дама и със сигурност не сте чували за тези отвратителни хора. Пейгън стои зад това предателство. Той е този, който е отвлякъл Уинтърс и го е предал на търговците на роби.
На Джейд вече не ѝ беше забавно. Усещаше как започва да почервенява.
— Защо Пейгън е обвиняван за всички грехове в Англия? — попита тя преди да може да се спре.
— Е, сега, недейте да се разстройвате — прошепна сър Харуик и я потупа по ръката. — Не трябваше да споделям с вас последните предположения в обществото.
— Не съм разстроена — излъга Джейд — Просто ме дразни начинът, по който всеки използва Пейгън като удобна изкупителна жертва за всичко. Дори не се тревожа за вашия приятел, сър Харуик, защото в сърцето си знам, че той ще се върне жив и здрав някой ден.
Докторът стисна ръката ѝ в изблик на нежност:
— Имате толкова добро сърце.
— Дали бащата на Кейн има здраво сърце?
Кейн беше този, който ѝ отговори:
— Да, здраво е.
Джейд беше изненадана от гнева в гласа му. Обърна се към него и го погледна:
— Добре е да се знае това — каза тя. — Защо се мръщиш? Защото попитах за баща ти или защото сърцето му е наистина здраво?
— Нито едното, нито другото — отговори Кейн и насочи вниманието си към Харуик. — Баща ми ще се почувства по-добре, когато се погрижа за Пейгън. Отмъщението ще бъде неговият лек.
— Не, Кейн — възпротиви се Джейд. — Възтържествуването на справедливостта ще бъде неговото спасение.
— В такъв случай говорим за едно и също — оспори думите ѝ той.
Стиснатата силно челюст издаваше недоволството му. Както и упоритостта му.
Прииска ѝ се да му се разкрещи. Вместо това му благодари:
— Много мило от твоя страна да ми донесеш компреса. — Тя плесна кърпата върху слепоочието си, след което се обърна към доктора. — А на вас благодаря за това, че се погрижихте за мен. Чувствам се много по-добре сега.
— Удоволствието беше мое — отвърна сър Харуик. След това се изправи, стисна ръката ѝ и добави. — Веднага щом се почувствате по-добре, трябва да се преместите при херцога и херцогинята. Убеден съм, че родителите на Кейн ще са повече от щастливи да ви приемат като тяхна гостенка в дома си, докато се възстановите напълно. — Погледът му се насочи към Кейн. — Разбира се, ще запазя това в тайна. Няма да чуете никакви отвратителни клюки за тази прекрасна, млада дама.
— Каква тайна? — попита Джейд искрено озадачена, докато сър Харуик пронизваше Кейн с поглед. Започваше да става неловко.
— Той се тревожи за твоята репутация — обясни ѝ Кейн.
— О, това ли? — изпусна една дълга въздишка младата жена.
— Тя не се вълнува особено за репутацията си — обяви Кейн сухо.
Докторът изглеждаше изумен.
— Но, мила моя, така не се прави. Вие не бива да оставате насаме с необвързан мъж.
— Предполагам, че сте прав — съгласи се тя.
— Ала вие сте била болна, мила моя, и със сигурност не сте могли да разсъждавате трезво. Не обвинявам нито вас, нито Кейн — добави и кимна към маркиза. Вашият домакин е имал добри намерения.