— Така ли? — възкликна Джейд.
— Със сигурност — отвърна сър Харуик. — В имението е пълно с прислуга. И все пак клюкарите биха се позабавлявали доста с такава новина, а твърде много хора ще бъдат засегнати от слуховете. Майката на Кейн…
— Мащехата ми — прекъсна го Кейн.
— Да, разбира се, вашата мащеха — продължи докторът. — Тя ще бъде много наранена, а също и вашата избраница.
— Неговата какво?
Джейд нямаше намерение да повишава тон, но небрежната забележка на сър Харуик я смая. Внезапно ѝ прилоша и лицето ѝ изгуби цвета си.
— Избраницата на Кейн ли казахте? — попита с дрезгав шепот.
— Джейд — започна Кейн, — предполагам, че сър Харуик има предвид лейди Ейсли.
— Разбирам — промълви Джейд и се насили да се усмихне заради доктора. — Сега си спомних, лейди Ейсли е дамата, за която ще се ожените — докато завърши изречението, гласът ѝ се бе извисил до почти пронизителни нотки. Тя дори не познаваше тази жена Ейсли, но вече я ненавиждаше. Колкото повече разсъждаваше по въпроса, толкова повече се вбесяваше на Кейн. Господ да му е на помощ, но мразеше и него.
— Лейди Ейсли няма да приеме добре новината за вашата визита тук — предрече сър Харуик.
— Тя не е моята избраница — прекъсна го Кейн. — Тя е избраницата на мащехата ми за мен. — Той не можа да сдържи смеха си. Реакцията на Джейд относно лейди Ейсли бе повече от изобличаваща. Тя го харесваше и държеше на него.
— Но вашата скъпа мащеха е…
— Твърдо решена да види мен и лейди Ейсли заедно — отново го прекъсна Кейн. — Но това няма да се случи, Харуик.
Джейд усещаше как Кейн е вперил поглед в нея и отчаяно се опитваше да се престори на незаинтересована. В същия момент осъзна, че мачка с ръце компреса. Веднага спря този издайнически жест и бодро обяви:
— Изобщо не ме интересува за кого ще се жените.
— А би трябвало.
Тя поклати глава.
— Бих искала да бяхте споменали за годежа си още снощи.
— Не съм сгоден — отсече той. — И снощи щеше…
— Кейн — тя изкрещя името му, но след това понижи глас и добави — Имаме гост, не помните ли?
Харуик шумно се изкиска и като заобиколи Кейн, се отправи към вратата.
— Имам усещане за вас двамата. Прав съм, нали?
— Зависи какво точно е усещането ви — отговори Кейн.
— Тя е вашата избраница, нали?
— Да — отвърна маркизът. — Просто още не го е приела.
Двамата мъже се усмихнаха широко.
— Подозирам, че няма да ви е леко, момчето ми.
— Трудно или не — възрази Кейн с глас, който можеше да събуди и мъртвец, — тя ще бъде моя съпруга.
Вратата се затвори с трясък точно когато Джейд изкрещя своя отказ. Тя запрати компреса към вратата и се строполи със стиснати от яд зъби върху възглавниците.
Защо изобщо я интересуваше за кого ще се жени той? В момента, в който Нейтън се появеше, тя нямаше да види Кейн никога вече. И защо, по дяволите, всичко трябваше да е толкова сложно? Сам Господ знаеше, че да защитава Кейн си беше достатъчно изпитание. А сега трябваше да добави и баща му към списъка със задачи.
Дали лейди Ейсли беше красива?
Джейд отблъсна тази черна мисъл. Наистина трябваше да направи нещо за херцог Уилямшър. Колин със сигурност щеше да се разстрои, ако, когато се прибере вкъщи, разбере, че баща му се е споминал от мъка по него.
Дали Кейн бе завел лейди Ейсли в леглото?
Не мога да мисля за нея сега!, реши Джейд. Имаше твърде много други проблеми, за които да се тревожи.
Трябваше да направи нещо за бащата на Колин. Реши, че да му изпрати бележка, не беше добра идея. Трябваше да се види лично с него и хубаво да си поговорят.
Дали мащехата на Кейн вече бе организирала сватбата на Кейн? О, Господи, надяваше се Кейн да ѝ казва истината. Надяваше се, че не иска лейди Ейсли.
— Това е нелепо — промърмори си тя.
Разбира се, че Кейн щеше да се ожени. И разбира се не за нея. Когато научеше за миналото ѝ, изобщо няма да иска да я погледне. Тя изсумтя раздразнено и се отказа да крои планове. Чувствата ѝ бушуваха също като мачтата на „Емералд“ при бурен вятър. Безсмислено бе да се опитва да се концентрира сега. Налагаше се бащата на Кейн да остане още малко в своя изпълнен с отчаяние свят.
През целия ден тя продължи да отбягва Кейн. Вечерта вечеряха заедно без да разговарят. Стърнс я изненада, когато придърпа един стол, седна при тях на масата и започна също да се храни. През по-голямата част от времето вниманието му бе приковано от Кейн, но когато погледнеше към нея, изражението му беше нежно и изпълнено с преданост.