Кулминацията им беше възхитителна. Кейн се стовари върху нея. Беше изтощен и напълно спокоен.
— Любов моя, дишаш ли все още? — попита, щом сърцето спря да блъска в ушите му. Беше се пошегувал, но когато тя не му отговори, веднага се отдръпна от нея. — Джейд?
Тя се претърколи и го погледна.
— Ти ме накара да те моля.
— Аз, какво?
— Ти ме накара да те моля.
— Да, направих го, нали? — отговори ѝ с широка усмивка.
— В тебе няма дори и капка разкаяние! — заяви тя. Пръстите ѝ галеха топлата му гръд. — Ти си развратник, наистина си. Не мога да разбера, защо те намирам толкова привлекателен.
Погледът ѝ все още бе замечтан, изпълнен със страст. Кейн я целуна по челото, по върха на луничавото ѝ носле, а след това покори устата ѝ с дълга и влажна целувка.
— Искаш ли още, любима? — Без да ѝ даде време да отговори, той тихо изръмжа: — Аз искам.
Доста по-късно двамата влюбени заспаха вплетени обятията си.
Десета глава
Следващите осем дни бяха приказни за Джейд. Кейн бе много нежен и любящ мъж, толкова внимателен към нея, че скоро започна безпогрешно да долавя и най-малките промени в настроението ѝ, много по-бързо от самата нея. Повече от всичко младата жена харесваше съвместните им вечери. Стърнс палеше огън в камината в кабинета на Кейн, и после тримата четяха в мълчание.
Всъщност, с течение на годините, Стърнс се бе превърнал в нещо като баща за закрилника ѝ. Младата жена научи, че слугата е със семейството още от самото му раждане. Когато Кейн се установил в свое собствено имение, той го последвал.
Стърнс ѝ даде да разбере, че е наясно с новото разпределение на спалните. В отговор на нейното изчервяване от срам, той заяви, че не е негова работа да ги съди, като също така добави, че от много отдавна не е виждал Кейн толкова безгрижен и очевидно тя има благотворно влияние върху настроението на маркиза.
Пристигна вестоносец от майката на Кейн, която го молеше да ѝ помогне да извади баща му от настоящото му безнадеждно състояние. Младият мъж веднага отиде да посети родителите си, но два часа по-късно се върна в изключително лошо настроение. Разговорът с баща му не довел до нищо положително.
Същата нощ, след като Кейн заспа, Джейд отиде да се срещне с Матю и Джимбо, за да им даде нови нареждания. Матю я чакаше зад прикритието на дърветата в края на гората. Висок и слаб като тръстика, морякът имаше кожа тъмна като на пантера. Характерът му съвпадаше с този на великолепния звяр, но само когато беше ядосан. При добро разположение на духа на лицето му се появяваше добродушна усмивка, която бе доста ослепителна. Но сега мъжът не се усмихваше. Скръстил ръце пред гърдите си, той се мръщеше на Джейд, подобно на човек, който току-що е заловил крадец да рови из чекмеджетата му.
— Защо си толкова намръщен, Матю? — попита шепнешком младата жена.
— Видях го преди две вечери да стои на прозореца до теб, момиче — изръмжа морякът. — Да не би този денди да ти е пускал ръка?
Джейд не искаше да лъже, но и не смееше да сподели истината с верния си приятел.
— Бях ранена — отвърна тя. — И няма защо да ме гледаш така сърдито, Матю. Простреляха ме тук, отстрани. Раната е незначителна. Кейн беше… обезпокоен и остана снощи в покоите ми, за да ме наглежда.
— Черния Хари ще нахрани акулите с мен, когато чуе…
— Матю, няма да казваш нищо на Хари — прекъсна го тя.
Морякът ни най-малко не се уплаши от гневния ѝ тон.
— Не е нужно да ми се зъбиш — отговори той. — Видях как този напудрен мъж те прегърна още първия ден, докато вървяхте към входната врата. Да знаеш, че ще кажа на Хари и може да започнеш още от сега да трепериш. Джимбо искаше да забие нож в гърба му. Единствената причина да не го направи е, защото знаеше, че следващият мъртвец ще е самият той.
— Да, аз със сигурност ще се погрижа за това — увери го Джейд. — Ако падне дори и косъм от главата на Кейн, ще отговаряте пред мен. Сега спри да се мръщиш, Матю. Имаме да обсъждаме един важен въпрос.
— Но той не ти ли създава неприятности? — Не се отказваше от темата морякът.
— Не, не ми създава никакви неприятности. Знаеш, че мога да се грижа сама за себе си. Моля те, имай ми повече доверие.