Мъжът мигновено съжали за думите си. Той не искаше да разочарова своята господарка.
— Знам, разбира се, че можеш да се грижиш за себе си — отвърна бързо. — Но сама не осъзнаваш колко си привлекателна. Прекалено си красива и това може да ти създаде проблеми. Вече започвам да си мисля, че Джимбо и Хари бяха прави. Трябваше да те обезобразим, докато беше още малка.
От блясъка в красивите му кафяви очи, тя знаеше, че той се шегува.
— Никой от вас не би посмял да ме нарани — възрази младата жена. — Ние сме семейство, Матю, и ти ме обичаш толкова, колкото и аз теб.
— Ти не си нищо друго, освен една недорасла пикла — обади се друг дълбок глас. Джейд се обърна по посока на звука и видя как приятелят ѝ Джимбо безшумно приближи и застана точно пред нея. Силно намръщената му физиономия съответстваше на гигантския му ръст. Подобно на Матю, той също бе облечен в сиво-кафяви селски дрехи, тъй като по-ярките цветове можеха лесно да бъдат забелязани през клоните.
На лунната светлина смръщеното му лице изглеждаше свирепо.
— Матю ми каза, че дендито ти е пуснало ръка. Бих могъл да го убия само за това. Никой не бива…
— И двамата подценявате Кейн, ако смятате, че лесно ще ви даде да забиете ножовете си в него — прекъсна го тя.
— Обзалагам се, че е същият слабак като Колин — опита се да спори Джимбо.
Джейд му даде да разбере, че я е ядосал.
— Не си виждал Колин от доста време. Тогава той беше полумъртъв от раните си. Вероятно, вече напълно се е възстановил. Освен това, сериозно грешиш, ако смяташ братята за страхливци. Не забравяй, Джимбо, че аз бях тази, която прочете досието на Кейн. Знам какво говоря.
— Щом човекът има кръв, значи може да кърви — произнесе Матю.
Нито един от двамата моряци не изглеждаше засегнат от нейното недоволство. Джейд въздъхна примирено. После се обърна към Матю и каза:
— Трябва да отида да си поговоря с бащата на Кейн. Ще се наложи да отвлечете вниманието му, докато ме няма.
— Не смятам, че има нужда да разговаряш с него — възпротиви се Матю. — Колин и Нейтън ще се пристигнат съвсем скоро.
— Така, както се размотават? Не, не мога да чакам повече. Бащата на Кейн всеки момент може да се окаже на смъртния си одър. Той нито яде, нито спи. Не мога да го оставя да умре.
— Виждам, че вече си го решила — промърмори Матю. — Какво да направим, за да отвлечем вниманието му?
— Оставям това във вашите способни ръце — отвърна му Джейд.
— Кога искаш да го направим? — поинтересува се Джимбо.
— Утре. Колкото може по-рано.
Накрая Джейд се върна в постелята си спокойна, тъй като знаеше, че Матю и Джимбо няма да я подведат.
Разсейването на Кейн започна няколко минути преди зазоряване на следващата сутрин.
Джейд осъзна, че е трябвало да бъде по-конкретна с инструкциите си. И когато всичко това свърши, щеше да одере Матю жив. Неговите способни ръце, как ли пък не! Мъжът бе подпалил конюшните. За щастие, бе имал достатъчно ум в главата, първо да пусне конете.
Кейн беше много зает вече, трябваше да отдаде дължимото на Матю. Конете тичаха като подивели. Три от кобилите трябваше скоро да родят и всеки един човек беше необходим, за да спре разпространението на огъня и да се уловят животните.
Джейд се престори на заспала, докато Кейн излезе от стаята.
Тогава много бързо се облече и се измъкна през задния вход. Маркизът бе разположил охрана около имението, но в създалия се хаос, тя лесно се промъкна покрай тях.
— Джимбо току-що тръгна към пристана Шалоу — съобщи Матю на Джейд, докато ѝ помагаше да се качи върху коня, който бе избрал за нея. — Ще се върне с вести не по-късно от утре по залез-слънце. Ако има попътен вятър, не мислиш ли, че Нейтън ще бъде скоро тук? И сигурна ли си, че не искаш да те придружа?
— Убедена съм, че искам да пазиш гърба на Кейн — отвърна тя. — Именно той е в опасност. Ще се върна след час. И Матю? Недей да палиш нищо друго, докато ме няма.
— Това свърши работа, нали така? — усмихна се широко верният ѝ приятел.
— Да, Матю. — Не искаше да нарани гордост му. — Това наистина свърши работа.
Джейд остави Матю да се усмихва след нея и половин час по-късно вече беше там, закъдето беше тръгнала. След като завърза коня си в гората, в непосредствена близост до границите на имота, тя енергично се запъти към предната врата. Къщата беше огромна, но ключалката беше изключително елементарна, според стандартите на всеки уважаващ себе си крадец. Младата жена я отключи за секунди. Светлината, влизаща през прозорците, ѝ бе достатъчна, за да се изкачи по витото стълбище без проблем. Звуците, идващи от задната част на къщата, показваха, че кухненският персонал вече е започнал работа.