Безшумна като котка, Джейд провери всяка една от многобройните спални. Обаче никъде не откри херцог Уилямшър. Предполагаше, че ще бъде в господарската спалня, но огромното помещение беше празно. Съседната стая бе обитавана от русокоса, доста привлекателна жена на възраст, която хъркаше като моряк. Джейд предположи, че това е херцогинята.
В края на дългия коридор в южното крило тя откри библиотеката — едно доста отдалечено и необичайно място, където се намираше работният кабинет. Бащата на Кейн бе вътре и спеше дълбоко, седнал в креслото си зад махагоновото бюро.
След като заключи вратата, за да се предпази от случайни натрапници, Джейд дълго време изучава красивия мъж пред себе си. Изглеждаше много изискан с посребрелите си коси, високи, аристократични скули и ъгловато лице, което много приличаше на това на Кейн. Под очите му имаше дълбоки сенки, а цветът на кожата му бе жълтеникав. Дори и в съня си възрастният мъж изглеждаше така, сякаш изпитва ужасно страдание.
Младата жена не можеше да реши, дали да го смъмри строго или да му се извини за ненужната болка, която му бе причинила.
В сърцето си, все пак, изпита съчувствие към този човек. Напомняше ѝ за Кейн, ала разбира се, бащата не беше толкова мускулест. Обаче на ръст, определено беше същият. Когато докосна рамото му, херцогът се стресна и скочи от креслото с бързина, която я изненада.
— Моля ви, не се тревожете, сър — прошепна тя. — Не исках да ви изплаша.
— Нима? — попита шепнешком, също като нея.
Малко по малко херцог Уилямшър възвърна самообладанието си. Прекара пръсти през косата си и тръсна глава в опит да проясни съзнанието си.
— Коя сте вие? — поинтересува се възрастният мъж.
— Няма значение коя съм, сър — отвърна му. — Моля ви седнете, защото имам много важна информация за вас. — Джейд търпеливо изчака, докато той изпълни молбата ѝ, после се облегна на ръба на бюрото в близост до него. — Трябва да престанете да скърбите. Поболели сте се от това.
— Какво?
Той все още я гледаше озадачено. Младата жена забеляза, че цветът на очите му е точно същият нюанс сиво като на Кейн. Начинът, по който се мръщеше — също.
— Казах, че трябва да спрете да скърбите — повтори тя. — Сър Харуик мисли, че може да умрете. Ако не спрете с тези глупости…
— Вижте какво, млада госпожице…
— Не ми повишавайте тон! — прекъсна го тя.
— Коя, по дяволите, сте вие? И как влязохте в…
След като изруга, възрастният човек бавно поклати глава.
Джейд си помисли, че той изглежда по-скоро подозрителен, отколкото ядосан. Младата жена реши, че това е добро начало.
— Сър, нямам време за продължителни спорове. Първо, трябва да ми обещаете, че никой никога няма да научи за нашия разговор. Давате ли ми думата си?
— Считайте, че сте я получили — отвърна ѝ.
— Добре. Сега, мисля, че трябва да се извиня, макар че в действителност не съм добра в това. Мразя да се извинявам — сви рамене и добави: — Съжалявам, че не дойдох при вас по-рано. Били сте подложен на безсмислено страдание, а аз наистина бих могла да ви я спестя. Ще ми простите ли?
— Нямам представа за какво говорите, но ако това ще ви направи щастлива, то аз ви прощавам. А сега ми кажете, какво искате от мен?
— Виковете ви са също толкова дразнещи, както и на вашия син.
— И кой син имате предвид? — попита, докато в очите му се прокрадваха весели пламъчета.
— Кейн.
— Вашето посещение е свързано с Кейн ли? Обидил ли ви е по някакъв начин? Трябва да сте наясно, че той отдавна е самостоятелен човек. Няма да се меся, освен ако причината не е обективна.
— Не — отговори Джейд. — Не съм дошла заради Кейн, макар че съм щастлива да узная, че имате такава вяра в способностите на големия ви син да взима сам собствени решения. И като не се намесвате, вие показвате колко много се гордеете с него.
— Тогава, за кого искате да говорим? — попита херцогът.
— Аз съм приятелка на Колин.
— Вие сте го познавали?
— Познавам го, да — тя кимна. — Виждате ли, той е…
— Мъртъв — прекъсна я рязко. — Пейгън го уби.
Джейд се пресегна и сложи ръка на рамото му.
— Погледнете ме, моля ви — нареди тя с нежен шепот, когато мъжът обърна поглед към прозорците. Когато бащата на Кейн изпълни нареждането ѝ, тя кимна. — Ще ви бъде трудно да повярвате на онова, което се готвя да ви кажа. Но разполагам с доказателства.
— Доказателства?
Тя кимна отново.
— Пейгън не е убил Колин.
— Напротив!
— Омръзна ми да слушам за греховете на Пейгън — промърмори младата жена. — Колин…