— Изглеждам болнава? — Смехът ѝ беше неуверен. — Ти, любов моя, изглеждаш като мъртвец.
Той я целуна нежно и я поведе към масата.
— След като се приведа в ред, мисля да пояздя до дома на Кейн.
— Той ще бъде изумен от възстановяването ти — отбеляза Гуинет. — О, Хенри, колко е хубаво, че отново си с нас!
— Искаш ли да пояздиш с мен и да посетим Кейн?
— О, да, много бих искала! — отвърна с блеснали очи херцогинята. — Сега не е време да приемаме гости, но мисля да поканя лейди Ейсли и скъпата ѝ майка за един дълъг уикенд. Трябва да кажеш на Кейн, че очакваме да… защо клатиш глава?
— По-добре си спести времето и усилията, Гуинет. Откажи се. Кейн няма да се ожени за лейди Ейсли.
— Но тя е напълно подходяща, Хенри — започна да спори тя. — Дай ми поне две добри причини, поради които не мога да насърча този брак.
— Добре — отвърна херцогът. — Първо, тя няма червена коса.
— Ама разбира се, че няма червена коса. Тя има красива руса коса и ти много добре го знаеш.
— И второ — продължи той, без да обръща внимание на озадачения ѝ поглед, — тя няма зелени очи.
— Хенри, може би, още не се чувстваш съвсем добре?
Смехът на възрастния мъж отекна в цялата трапезария.
— Кейн се нуждае от жена, която да го омагьоса. Трябва да се примириш с това, скъпа.
— Да се примиря с какво? — учуди се съпругата му.
Неговото намигване я остави по-озадачена от всякога.
— Вярвам, Гуинет, че закуската ти може да почака още известно време. Трябва веднага да се върнеш в леглото.
— Трябва ли? Защо?
Херцогът се наведе напред и зашепна в ухото на жена си. Когато свърши с обяснението си, по бузите на съпругата му бе избила руменина.
— О, Хенри — едва промълви тя. — Наистина си много по-добре.
Единадесета глава
Малко по-късно Джейд се върна в дома на Кейн. След като връчи юздите на Матю, тя се втурна по задното стълбище нагоре към спалнята си. Когато зави зад ъгъла, намери Стърнс да стои като центурион пред вратата на стаята ѝ. Той подскочи, щом я съзря. Сетне скръсти ръце пред гърдите си.
— Предполага се, че трябва да бъдете в спалнята си, милейди.
Младата жена реши да мине в настъпление и да му поиска обяснение първа.
— А какво се предполага, че трябва да правите вие?
— Да охранявам вратата на стаята ви.
— Защо?
— За да не излизате.
— Но аз вече съм излязла — отбеляза с лека усмивка. — Стърнс, вярвам, че времето ви е твърде ценно, за да охранявате празна стая.
— Но, милейди, аз не знаех, че е празна — възмути се той.
— Може да ми обясните това по-късно, сър. — Тя го потупа по ръката. — Сега, моля ви, отместете се от пътя ми. Трябва да сменя дрехите си за езда и да отида да помогна на Кейн.
Шмугна се покрай недоволния слуга и затвори вратата, без да обръща внимание на протестите му. Трескаво се преоблече в тъмнозелена рокля и забърза надолу по парадното стълбище.
Сега Стърнс охраняваше входната врата. Упорито вдигнатата му брадичка ѝ показа, че няма да отстъпи лесно.
— Не може да излизате навън — заяви той с глас, който би смразил и полярна мечка.
Джейд изобщо не изглеждаше изплашена, само му се усмихна широко.
— Мога и ще го направя — отвърна тя.
— Моят господар беше много категоричен, когато заяви, че трябва да останете вътре.
— Също както и аз съм категорична, че трябва да изляза.
В отговор на това предизвикателство, Стърнс се облегна на вратата и бавно поклати глава.
Джейд реши да отклони вниманието му.
— Стърнс? Колко слуги има сега тук?
Той изглеждаше изненадан от въпроса ѝ.
— В момента сме само половината персонал — отговори ѝ. — Общо сме петима.
— Къде са другите?
— В Лондон. Помагат в почистването на градската къща.
— Но аз си мислих, че е унищожена от пожара.
— Не беше чак толкова зле — каза слугата. — Построиха отново падналата стена и сега остава само да бъдат отстранени пораженията от пушека. Докато работниците ремонтират постройката, слугите чистят вътре.
— Чудя се, Стърнс, на тези слуги тук, може ли да им се има доверие?
Възрастният мъж се изпъна в цял ръст, преди да отговори.
— Милейди, всички слуги са верни. Всеки един от тях е лоялен към своя господар.
— Сигурен ли сте?
Той пристъпи крачка напред от вратата.
— Защо се интересувате толкова…
— Защото в следващите няколко дни ще дойдат двама гости, Стърнс, за които никой не трябва да научава. Вашият персонал трябва да държи устите си затворени.
— Маркизът не ми е споменавал за никакви гости — заяви той, сякаш леко обиден.