— Ходих да посетя скъпия ти татко.
Думите ѝ като че ли леко го успокоиха, след което само поклати глава.
— Не ти вярвам.
— Казвам истината — заяви тя.
Кейн влезе в стаята и не спря, докато не се извиси над нея. Върховете на ботушите му докосваха подгъва на роклята ѝ. Надвеси се заплашително над нея и Джейд се почувства като в капан. Подсъзнателно се досещаше, че той целеше точно това.
— Съжалявам, че не ми вярваш, Кейн, но аз наистина отидох да видя баща ти. Бях много загрижена за него, ако искаш да знаеш. Сър Харуик спомена, че не се чувствал добре и аз си помислих, че един разговор ще го ободри. — Беше се вторачила в ръцете си, докато правеше това признание.
— Кога подпали пожара, Джейд?
Едва тогава го погледна.
— Не съм палила никакъв пожар! — заяви.
— Как да не си, по дяволите! — изрева маркизът, обърна ѝ гръб и се приближи до камината. Беше толкова бесен, че не смееше да стои близо до нея.
Младата жена се изправи, скръсти ръце пред себе си, и каза:
— Не съм подпалила конюшните ти, Кейн.
— Тогава си наредила на някой от хората ти да го направи. Искам да знам защо?
— Какви хора?
— Двамата негодници, които се мотаят наоколо от деня, в който пристигнахме — отвърна той и зачака да чуе опровержението ѝ. От момента, в който се бяха срещнали, не му беше разказвала нищо друго, освен лъжи. Едва сега го осъзна.
— А, тези двамата ли? — Тя повдигна грациозно рамене. — Вероятно имаш предвид Матю и Джимбо. Срещнал си се вече с тях, така ли?
Обзелата го мъка беше почти непоносима.
— Да, срещнах ги. Още две от многобройните ти лъжи, нали така?
Дори не можеше да го погледне в очите. Бог да ѝ е на помощ, най-накрая пред нея стоеше мъжът, за когото бе чела в досиетата. Хладнокръвен. Методичен. Смъртоносен.
— Матю и Джимбо са прекрасни мъже — прошепна.
— Значи не отричаш…
— Нищо няма да отричам — отвърна му. — Но ситуацията, в която ме поставяш, е невъзможна. Аз дадох дума и няма как да я престъпя. Ти просто ще трябва да ми се довериш още известно време.
— Да ти се доверя? — Кейн изрева думите като богохулство. — Никога повече няма да ти се доверя. Ако си мислиш, че ще го сторя, трябва да ме мислиш за глупак.
Сега вече Джейд наистина беше ужасена. Пое си дълбоко дъх и каза:
— Моят проблем е много деликатен.
— Изобщо не ме интересува, колко деликатен е проблемът ти — изрева той. — Каква игра играеш, за бога? Защо си тук?
Започваше отново да ѝ крещи. Младата жена поклати глава.
— Мога само да ти кажа, че съм тук заради теб.
— Отговори ми!
— Добре — прошепна младата жена. — Тук съм, за да те пазя.
Отговорът ѝ го впечатли толкова, колкото и ако му беше признала, че е слязла от небето.
— Искам истинската причина, по дяволите!
— Това е истинската причина. Тук съм, за да те защитя.
На прага на отворената врата се появи икономът със сребърен поднос в ръце. Хвърли поглед към лицето на своя господар и веднага се обърна.
— Затвори вратата след себе си, Стърнс! — нареди Кейн.
— Недей да му крещиш — почти извика Джейд. — Той няма нищо общо с това, така че не изливай гнева си върху него.
— Седни, Джейд. — Гласът му беше много по-мек сега, но далеч по-заплашителен. Трябваше да използва цялата си решимост, за да не му се подчини.
— Вероятно правиш ужасни неща, когато си в лошо настроение, така ли е?
— Седни!
Тя погледна към вратата, за да прецени разстоянието, което я дели от безопасността ѝ, но следващите думи на Кейн промениха решението ѝ.
— Няма да успееш!
Младата жена се обърна към него.
— Значи не искаш да се отнесеш разумно към въпроса, така ли?
— Не. Не искам да бъда разумен.
— Надявах се, че бихме могли да обсъдим всичко спокойно, след като се поуспокоиш и…
— Сега! — сряза я той. — Ще обсъдим нещата сега, Джейд. — Искаше му се да я сграбчи и да я разтърси, докато получи отговор на всичките си въпроси, но знаеше, че ако я докосне, може да я убие. Чувстваше сърцето си така, сякаш току-що е било разкъсано на две.
— Изпратил те е Пейгън, нали?
— Не.
— Да — отговори той. — Боже мой, този мерзавец е изпратил жена да му свърши работата! Кой е той, Джейд? Брат ти ли?
Младата жена поклати глава и се отдръпна от него.
— Кейн, моля те, опитай се да ме изслушаш…
Той пристъпи след нея, след това си наложи да спре.
— Всичко онова са… лъжи, нали така, Джейд? Ти не си била в опасност.
— Не всичко е лъжа. Но ти беше главната мишена.