Маркизът поклати глава. Знаеше, че нямаше да повярва на нищо, което му кажеше. Можеше да види болката и дивата агония в очите му.
— Изпратил е жена — повтори. — Брат ти е страхливец. Той ще умре. Така е справедливо, нали? Око за око, или в случая, брат за брат.
— Кейн, трябва да ме изслушаш — извика Джейд. Искаше ѝ се да заплаче, заради мъките, които му бе причинила. — Трябва да разбереш. В началото не знаех що за човек си… О, Господи, толкова съжалявам.
— Съжаляваш? — попита я с глас, лишен от всякаква емоция.
— Да — прошепна тя. — Само ако ме изслушаш…
— Смяташ ли, че ще повярвам дори и на една твоя дума, която ми кажеш сега?
Джейд не му отговори. Мъжът сякаш гледаше през нея и дълго време не продума нищо. Можеше да види как яростта се надига вътре в него.
Затвори очи, за да не гледа мрачното му лице, гнева му, омразата му.
— Нима ми позволи да правя любов с теб, само защото Пейгън ти е наредил?
Младата жена трепна, сякаш току-що я беше ударил.
— Това би ме направило уличница, Кейн, а аз не съм такава, не бих го направила дори и заради брат ми.
Маркизът явно не бързаше да се съгласи с нея, за да я успокои. Очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Аз не съм курва! — извика тя.
Неочакваният рев, дошъл откъм френските прозорци, привлече вниманието и на двамата. Смразяващият звук беше като боен вик.
Джейд познаваше този звук. Нейтън беше пристигнал. Краят на лъжите беше дошъл.
— Ти ли нарече сестра ми курва току-що?
Стените се разтресоха от гнева в дълбокия глас на Нейтън. Джейд никога не беше виждала брат си толкова ядосан. Пристъпи към него, но изведнъж се озова хваната от Кейн.
— Не ми пречи — нареди той с тих, ужасяващо спокоен глас.
— Да не ти преча за какво? — попита тя. — Няма да нараниш брат ми. Няма да ти го позволя.
— Махни си ръцете от нея! — изрева новодошлият. — Или ще те убия!
— Нейтън! — извика Джейд. — Кейн не знае нищо! — Опита се да отблъсне ръцете на маркиза от раменете си, но напразно. Хватката му беше желязна. Все едно се беше оплела в хиляди водорасли.
Трудно можеше да каже кой изглеждаше по-разярен. Навъсеният Нейтън беше също толкова опасен колкото и Кейн, също толкова страшен. Тези двама гиганти бяха равностойни противници и твърдо решени да се избият един друг, ако им се отдадеше възможност.
Освен това Нейтън приличаше на пират. Дългата му тъмнокестенява коса стигаше доста под широките му рамене. Беше облечен в плътно прилепнали черни бричове и бяла риза, разкопчана почти до кръста. Брат ѝ не беше висок колкото Кейн, но беше също толкова мускулест.
Да, те щяха да се избият. Джейд трескаво се опитваше да измисли начин как да разведри обстановката, докато двамата мъже се измерваха един друг.
— Зададох ти въпрос, копеле! — извика отново пиратът и пристъпи заплашително напред. — Ти ли нарече сестра ми курва?
— Не ме е нарекъл курва! — изкрещя Джейд, когато брат ѝ посегна към ножа, затъкнат в колана му. — Той не знае за Колин. Аз удържах на думата си и не съм му казала нищо. — Нейтън се поколеба и Джейд веднага премина в настъпление: — Въобразява си, че е разбрал всичко.
Ръката на брат ѝ се отпусна, далеч от камата. Джейд си пое дъх с облекчение.
— Въобразява си значи? — провлачено каза той.
Кейн не сваляше очи от натрапника, досетил се веднага, че пиратът е брат на Джейд. И двамата имаха същите зелени очи.
— Точно така! Всичко знам! — изрева изведнъж Кейн — Ти си Пейгън и си убил брат ми!
Тя се изтръгна от хватката му и пристъпи към Нейтън, но маркизът грубо я избута зад гърба си.
— Да не си посмяла да отидеш при него!
— Да не би да се опитваш да ме защитиш от собствения ми брат? — поинтересува се тя.
Не ѝ отговори.
— Той възползва ли се от теб? — Нейтън изкрещя въпроса така, сякаш това беше богохулство.
— Нейтън, не засягай тази тема! — извика тя. — Сега не е моментът да обсъждаме лични въпроси.
— Замълчи! — нареди ѝ Кейн.
След което се устреми напред. Джейд го сграбчи отзад за ризата, но не успя да го спре. Той изрита богато резбованата количка за чай, изпречила се на пътя му, и продължи към жертвата си.
— Дяволски точно. Възползвах се! — избухна Кейн. — Не беше ли това част от плана, копеле?
Брат ѝ нададе рев и също се втурна напред. Двамата мъже приличаха на разярени бикове, които се нападат.
— Не! — изпищя младата жена. — Нейтън, моля те, не наранявай Кейн! Кейн, не бива да причиняваш болка на Нейтън… — Тя спря да им се моли, когато осъзна, че никой не ѝ обръщаше внимание.