Маркизът нападна пръв. Той буквално блъсна брат ѝ в стената. Една прекрасна картина, изобразяваща Темза в по-ранните години, когато е била все още чиста, падна на пода със силен трясък. Нейтън окончателно я унищожи, когато стъпи върху нея, в опита си да забие коляно в слабините на противника си.
Очевидно беше решен да го направи евнух. Маркизът лесно блокира удара и отново блъсна другия мъж в стената. Братът на Джейд успя да отбележи първия си сполучлив удар, макар да беше очевидно, че се бие мръснишки. Кейн хвана Нейтън за врата и тъкмо щеше да стовари юмрука си върху главата на противника си, когато вниманието му бе привлечено от мъжа застанал на прага. Хватката му незабавно се отпусна. Нейтън използва предимството си и нанесе удар с юмрук в челюстта на другия.
Кейн се отърси от крошето, сякаш нищо не се бе случило и отново запрати Нейтън в стената.
— Колин?! — Прошепна името задавено, с недоверие. Съзнанието му не можеше да възприеме това, което виждаше.
Брат му беше жив!
Беше се облегнал на рамката на вратата, усмихваше се с неговата крива усмивка — така позната, така хлапашка, така типична за него. Изглеждаше слаб, ужасно слаб, но съвсем жив.
Кейн беше толкова потресен, че изобщо не разбра, че души Нейтън, докато не го чу едва да си поема въздух. Веднага след като отпусна хватката си, противникът му се изтръгна и го удари отново, но маркизът пренебрегна това и преустанови битката.
Все едно беше размислил, удари пирата с лакът в ребрата, след което продължи към брат си.
— Кълна се в Бога, Колин, ще убия брат ти! — изкрещя Нейтън. — Знаеш ли, какво е сторил на сестра ми? Той…
— Нейтън, не е нужно да казваш на Колин! — викна Джейд. — Моля те! — добави. — Поне веднъж се опитай да бъдеш джентълмен!
Новодошлият бавно се отдръпна от вратата. Подпирайки се на бастуна си, той се отправи към брат си. Кейн се тресеше от вълнение, когато обгърна с ръце малкия си брат.
— Боже мой, наистина си жив! Не мога да повярвам!
— И аз дяволски се радвам да те видя — отвърна Колин. — Знам, че си изненадан. Ще ти обясня всичко. Опитай се да не ми се сърдиш много. Аз забраних да ти казват. Исках да ти обясня лично. Тези хора са опасни. Ти щеше да тръгнеш след тях и…
Изглежда брат му нямаше сили да продължи. Отпусна се с цялата си тежест върху Кейн, който продължаваше да го държи в прегръдките си, докато го чакаше да се съвземе.
— Не бързай, Колин — прошепна той. — Само не бързай.
Когато по-младият мъж кимна, маркизът отстъпи назад и още веднъж погледна брат си. Трапчинката се бе появила отново на бузата му, а очите му бяха пълни със сълзи.
— Колин, ти също изглеждаш като пират — заяви той. — Косата ти е дълга, колкото на Пейгън — добави и се намръщи, кимайки към Нейтън.
В отговор другият също се намръщи.
— Не съм казал нищо, Колин — оправда се той. — Но твоят проницателен брат мисли, че е разбрал всичко. Убеден е, че аз съм Пейгън и съм изпратил малката си сестричка да проституира с него.
Джейд си пожела подът да се разтвори и да я погълне цялата. Имаше чувството, че лицето ѝ все едно изгаряше в пламъци.
— Нейтън, ако Кейн не те убие, ще го направя аз! — заплаши младата жена.
Колин се беше втренчил в нея. Когато започна да се смее, тя знаеше точно какво си мисли.
— Нали ти казах… — започна той.
— Колин, седни! — нареди му Джейд. — Не бива да натоварваш този крак. Твърде рано е да ходиш.
Но Колин не можеше просто така да подмине ужасяващия коментар на приятеля си.
— Знаех си, че ти и Кейн ще… — Той въздъхна. — Предупредих те, нали?
— Колин, не искам да чувам нито дума повече за мен и брат ти! — извика тя. — Всичко приключи. Приключи! Разбираш ли? Къде е Уинтърс? — добави бързо, надявайки се да отвлече вниманието му. — Лекарят трябва да е с теб.
— Уинтърс е бил с теб? — попита Кейн.
— Пейгън го убеди да се грижи за мен на борда на „Емералд“ — обясни младият мъж, после закуцука към дивана и седна. — В началото малко се съпротивляваше, но Пейгън може да бъде много убедителен. Накрая ми се стори, че Уинтърс си прекарва чудесно.
— Е, къде е той? — попита Джейд.
— Пуснахме го да си отиде у дома — отговори Колин. — Сега, недей да се ядосваш. На крака ми му е необходимо време, за да се излекува.
Младата жена мушна една възглавница зад гърба на Колин, след което повдигна крака му върху широка кръгла табуретка.
— Мисля да ти поръчам нещо за ядене и пиене — заяви. — Изглеждаш ми твърде блед. Разходката дотук съвсем е изчерпала силите ти, нали? — Без да му даде време да ѝ отговори, тя вдигна полите си и тръгна към вратата на гостната.