Кейн застана на пътя ѝ.
— Никъде няма да ходиш.
Отказа да го погледне, докато се опитваше да го заобиколи. Маркизът я хвана за ръката. Стисна я болезнено.
— Седни, Джейд!
— Джейд? — Изненадан, Колин повтори името ѝ шепнешком.
— Позволих на Кейн да ме нарича с истинското ми име.
— Позволила си? — обади се Нейтън.
— А ти как я наричаш? — попита Кейн брат си.
— Тя има няколко имена — отвърна Колин. — В повечето случаи я наричам Червенокоска, нали така? — Когато тя кимна, продължи: — Нейтън ѝ вика Зверче през цялото време. Той има особена слабост към това име. — Бавното му намигване увеличи руменината по бузите на младата жена. — Черния Хари ме нарича Делфина — обясни той. — Мисли си, че така ме обижда.
Нейтън поклати глава.
— Делфините са мили създания, Колин. Не е имал намерение да те обижда.
Кейн въздъхна уморено.
— Кой е Черния Хари?
Внезапно почувства, че това невероятно чудо му идва в повече и усети, че силите го напускат. Придърпа Джейд със себе си към креслото, срещу дивана, настани се в него, като принуди младата жена да седне върху страничната облегалка.
През цялото време Кейн не сваляше очи от брат си.
— Все още не мога да повярвам, че си жив — призна той.
— Трябва да благодариш на Пейгън за това — отвърна Колин. — И аз не мога да повярвам, че си толкова спокоен. Бях сигурен, че ще побеснееш, когато разбереш, че съм накарал Джейд да не ти казва нищо. Но първо, мисля, че сестрата на Нейтън има нещо, което иска да ти каже.
Младата жена енергично заклати глава.
— Нямам какво да му казвам, Колин. Ако искаш да го посветиш във всички факти, го направи, след като изляза.
Маркизът не обърна никакво внимание на бръщолевенето ѝ. Пусна ръката ѝ, наведе се напред, подпря лакти на коленете си и каза:
— Искам да ми кажеш, кой ти причини това. Дай ми името му, Колин. Аз ще свърша останалото. — Джейд се възползва от неговото невнимание и отново се опита да стане. Без да откъсва поглед от брат си, Кейн я сграбчи за ръката. — Мисля, вече споменах, че никъде няма да ходиш.
Нейтън погледна невярващо.
— Защо все още не си забила ножа си в него?
Тя сви рамене, преди да отговори.
— Колин щеше да се разстрои.
— Къде се губи Черния Хари толкова дълго? — попита Нейтън приятеля си. Приближи се до дивана, седна до Колин и изпружи крака върху същата табуретка.
— Няма да го има още известно време — поясни другият. — Загуби си очилата. — Двамата се разсмяха, а Джейд изпадна в ужас.
— Черния Хари е тук? В Англия? — Гласът ѝ потрепери.
Изглежда само Нейтън разбираше причината за нейното безпокойство.
— Да — заяви той с твърд глас. — И когато му кажа…
— Не, Нейтън, не бива да му казваш нищо — извика тя и опита да се измъкне от хватката на Кейн. Но той я стисна още по-силно.
— Кой е Черния Хари? — попита маркизът, пренебрегвайки борбата на Джейд.
— Чичо ѝ — отвърна Колин. — Грижил се за Джейд след смъртта на баща ѝ.
Маркизът се опита да асимилира цялата тази информация. Начинът, по който Джейд реагира на новината, че Хари е тук, показваше, че се страхува от него.
— От колко време е била с него? — попита той брат си.
— От години.
Тогава Кейн се обърна към Нейтън.
— Къде, по дяволите, си бил ти, докато тя е растяла? Далеч, грабейки наляво и надясно?
— По дяволите, Колин, този човек си позволява твърде много — промърмори Нейтън. — Ако продължава така, ще го убия, дори това да означава да те изгубя като приятел.
По-младият мъж все още се чувстваше твърде изтощен от ходенето, за да вземе участие в разговора. Искаше да си отдъхне още няколко минути, преди да започне с обясненията. Прозя се шумно, като с това целеше да му обърнат внимание и каза:
— Никой никого няма да убива, докато всичко не се изясни. — Облегна се на възглавниците и затвори очи.
Внезапно силна суматоха привлече вниманието на всички. Кейн погледна точно навреме, за да види как покрай прозорците на терасата прелетя голяма саксия и се удари в каменната стена. Пиперливи ругатни последваха шума от разбиващите се парчета.
— Хари е тук — констатира провлачено Колин.
Маркизът продължи да се взира във вратата, опитвайки да се убеди, че вече е подготвен за всичко и нищо не би могло да го изненада.
За съжаление, обаче, грешеше. Човекът, който най-после пристъпи важно през прага, изглеждаше толкова абсурдно, че Кейн едва не се разсмя.
Хари спря, сложи големите си ръце на кръста и се втренчи в публиката си. Беше облечен изцяло в бяло, с широк червен пояс, препасан около голямото му шкембе. Кожата му бе бронзова от слънцето, а косата му сребърна като облаците. Кейн прецени, че възрастта му е някъде около петдесетте или може би малко повече.