Един от хората му примъкна голям стол до камината, и когато чичо ѝ се настани удобно, Джейд застана зад него и положи ръка на рамото му.
— Носиш ли очила, момчето ми? — попита възрастният пират Кейн. Маркизът поклати глава. — Някой друг да има? Може би един от слугите ти?
— Не — отвърна Кейн.
— Чичо, не помниш ли къде си загубил последния чифт? — попита тя.
— Е, хубавице, прекрасно знаеш, че не си спомням — отвърна той. — Ако помнех, нямаше да ги загубя, нали така? — Тогава се обърна към маркиза: — Да има село наблизо?
Колин се разсмя. Дори на лицето на Нейтън цъфна усмивка. Кейн нямаше никаква представа какво толкова ги е развеселило.
— Има едно — отговори брат му.
— Никой не пита теб, досаднико! Продължавай да спиш, Делфин. И без това в момента не ставаш за друго — добави Хари и му намигна. После се обърна към помощниците си и изрева: — Момчета, знаете какво да правите!
Двамата неприятно изглеждащи мъже, които лениво се бяха отпуснали до вратата на терасата, кимнаха. Точно когато се запътиха навън, Джейд побутна чичо си по рамото.
— О, добре де, момиче! — измърмори той. — И без да плячкосвате, момчета! — извика след тях. — Твърде близо сме до дома.
— Да, Черен Хари — откликна единият от мъжете.
— Тръгнаха ли да изпълнят заповедта ми? — Пиратът попита шепнешком младата жена.
— О, да! — отвърна тя. — Бяха бързи като светкавица.
Хари кимна. Подпря ръце на коленете си и се наведе напред.
— И така, усетих някакво недоволство, когато влязох. Човек би си помислил, че е време за празнуване. Но не чувам никой да ликува. Ти чуваш ли, момиче?
— Не, Хари.
— Да не би това да означава, че Делфина е такова бреме и ти не се радваш на завръщането му? — обърна се той към Кейн. — Не мога да кажа, че те обвинявам. Момчето дори не може да изиграе една свястна партия шах.
— Бях полумъртъв последния път, когато играхме — напомни му Колин.
Хари изсумтя.
— Ти и без туй нямаш достатъчно мозък, глупако.
Колин се усмихна широко.
— Кейн, знаеш ли защо това жалко парче плът се нарича Черния Хари?
— Сам ще му обясня — обяви пирата. — Заради черното ми сърце, разбира се — Обяви гордо и изчака цяла минута Кейн да оцени твърдението му. — Самият аз си измислих това прозвище. И то ми подхожда, нали така, момиче?
— Да, чичо. Пасва ти идеално. Сърцето ти е черно като нощта.
— Много добре го каза — отвърна Хари, пресегна се и я потупа по ръката. — Веднага след като хората ми се върнат, потеглям за пристанището. През това време бих могъл да хапна нещо, за да се подкрепя.
— Веднага ще се разпоредя — каза Джейд и моментално се отправи към вратата, умишлено заобикаляйки отдалече стола на Кейн. Когато стигна до прага се обърна към чичо си: — Хари, моля те, не позволявай на Нейтън и Кейн да се бият, докато ме няма.
— На кого му пука? — извика в отговор той.
— На мен! — отвърна тя. — Моля те, Хари!
— Добре де, така да бъде, няма да им позволя да се сбият.
Веднага след като вратата зад Джейд се затвори, Хари прошепна:
— Тя е като картинка. Трябваше да ѝ накълцам лицето още преди години. Прекалено е хубава за собственото си благо. Ето защо ми се налагаше толкова често да я оставям. Нямах вяра какво биха направили хората зад гърба ми.
— Тя е толкова красива — изсъска Нейтън, — че някои непочтени хора са се възползвали веднага.
— Остави това сега, Нейтън — намеси се Колин, отвори очи и погледна към Кейн. — Брат ми е почтен човек.
— Да бе! Почтен колкото дявола — изръмжа приятелят му.
Кейн не обръщаше никакво внимание на словесната им престрелка. Той се бе замислил върху небрежния коментар на Хари, че му се е налагало да оставя Джейд. Къде я е оставял? И кой се е грижил за нея, когато е отсъствал? Там със сигурност не е имало нито една жена, иначе тя щеше да знае малко повече за нещата от живота.
— За какво изобщо говорите? — поиска да узнае Хари, привличайки отново вниманието на Кейн.
— Макар че не е в природата ти, те моля да бъдеш търпелив, Хари — заяви Колин. — Малко недоразумение, това е всичко.
— Тогава бързо го изяснете! — нареди старият пират.
— Дявол да го вземе, Колин, знам всичко, което ми е необходимо — държеше на своето Нейтън. — Брат ти е копеле…
— Ти си роден извънбрачно, така ли синко? — прекъсна Хари племенника си. Изглеждаше силно развълнуван от тази възможност.