— Не, не съм роден извънбрачно.
Възрастният мъж дори не се опита да скрие разочарованието си, още един факт, в който Кейн не намираше абсолютно никакъв смисъл.
— Тогава не е редно да те наричат така — обясни той. — Само тези родени с това клеймо, могат да се хвалят с него. Един мъж не струва нищо без прякора си.
— Или една жена — намеси се Колин. Кейн погледна недоверчиво. Брат му едва се удържаше да не избухне в смях. — Хари? Разкажи му за Копелето Бул — предложи той.
— Колин, за бога! — започна маркизът.
— Всичко с времето си, Кейн — прошепна брат му. — Необходимо ми е още малко време, за да събера мислите си.
Мъжът кимна.
— Добре — каза, след което се обърна към Хари: — Разкажи ми за Копелето Бул.
— Както се оказа, в крайна сметка, той не беше копеле — заяви намръщено старият пират. — Просто го казал, за да го наемем при нас. Знаел за моята слабост да слагам на хората прякори. Когато разбрахме, че е излъгал, го хвърлихме зад борда заедно с боклука.
— В този момент случайно са били насред океана — вметна Колин. — Все пак, Пейгън не му е позволил да се удави.
— Много мило от твоя страна — промърмори Кейн, обръщайки се към Нейтън.
— Сега, имаше и едно друго момче, добро и силно…
Кейн изпусна дълга въздишка. Облегна се назад в креслото, затвори очи и реши, че трябва да изчака, докато свършат всичките тези нелепи истории за прякорите. Колин явно се наслаждаваше на разговора, а и го бе помолил да изчака. Брат му изглеждаше полузаспал… и толкова дяволски блед.
Десетина или повече минути Хари продължи с тирадата си. Когато най-сетне свърши, Нейтън каза:
— Джейд също има специален прякор.
— Сам ще кажа за това — заяви възрастният мъж. — В края на краищата, аз съм този, който го измисли.
Нейтън кимна.
— Добре, Хари, ти го кажи.
Всички погледи сега бяха насочени към Кейн. Ако си направеше труда да отвори очи, щеше да види техните усмивките им.
Маркизът с труд удържаше своето търпение.
— И какъв е този неин специален прякор, Хари? — попита той накрая с уморен глас.
— Ами, момчето ми — произнесе бавно Хари, — ние обичаме да я наричаме Пейгън.
Дванадесета глава
Маркизът прие новината доста зле. Много дълго време отказваше да повярва, че Джейд би могла да бъде Пейгън. Само мъж беше способен на подобни безстрашни подвизи! Само мъж.
Колин, Хари и Нейтън внимателно го наблюдаваха. Когато той поклати глава в отрицание, тримата едновременно закимаха утвърдително.
— Виждам, че имаш проблеми с приемането на истината — отбеляза Колин. Лицето му изразяваше съчувствие. — Но е вярно. Хари ѝ е дал това име преди години, защото…
— Аз ще разкажа — прекъсна го пиратът. — Това е заради цвета на косата ѝ, синко. Когато беше малко момиче, косата ѝ беше червена като огньовете на ада.
От изражението на Кейн ставаше ясно, че все още му е трудно да повярва. Хари реши, че не може да схване причината за този специален прякор и продължи да обяснява:
— Тя също така беше и дяволски дива. Точно като един малък езичник.
Изражението на домакина им бавно се промени от невярващо в яростно. Колин и Хари се смутиха, но Нейтън изглежда се наслаждаваше на момента.
— Кейн, нима на един мъж му би дошло на ума да оставя роза след себе си? — попита той, с надеждата да го подразни. — Това може да го измисли само жена. И досега ми е чудно, че никой не го е разбрал. Съгласен ли си, Колин?
— Да — отвърна приятелят му, без да сваля поглед от брат си. — Невероятно!
След тази реплика настъпи тягостна тишина. Хари и Нейтън чакаха Кейн да приеме истината.
Колин познаваше брат си много по-добре от своите приятели. Той търпеливо зачака експлозията.
Джейд беше в трапезарията и помагаше на Стърнс да подреди масата. Веднага, щом я погледна, икономът разбра, че нещо не е наред. Лицето ѝ беше бяло като ленената покривка.
Младата жена не пожела да му обясни нищо, само му обясни, че чичо ѝ е пристигнал, и той и неговите четирима придружители биха искали да вечерят преди да си тръгнат. Освен това настоя на масата да се сложи най-хубавия кристал. Стърнс отиде в кухнята да разпореди за храната и хвърли в полуда готвачката и нейната помощничка Бърнис, след което се върна отново в трапезарията.
Завари Джейд да оглежда голям овален сребърен поднос.
— Чичо ще хареса това — отбеляза тя. — Великолепна изработка.
Стърнс кимна.
— Подарък от краля — обясни той. — Когато посветиха маркиза в рицарство, Колин вдигна пищно празненство в негова чест. Негово величество ни удостои с присъствието си и му подари този поднос. Ако го обърнете, ще забележите, че на обратната страна има надпис.