Джейд поклати глава и тикна подноса в ръцете на иконома.
— Скрий го!
— Извинете, не ви разбрах?
— Скрий го, Стърнс! — повтори тя, после огледа стаята и попита: — Има ли някакви други специални неща, на които Кейн държи?
— Сребърният чайник върху рафта. Струва ми се, че е много ценен за милорд.
— Също ли е подарък от краля?
— Не, получи сервиза от баба си.
— Скрий и него, Стърнс! Най-добре е да сложиш нещата под леглото на Кейн. Там ще бъдат в безопасност.
— Милейди? Да не би да ви е зле?
— Не.
— Изглеждате зле — отбеляза икономът. — Движите се, сякаш сте в транс. Виждам, че нещо не е наред…
Джейд отиде до вратата, после се обърна към възрастния мъж:
— Вие бяхте много мил с мен, сър. Никога няма да го забравя.
Икономът изпадна в пълно недоумение. Младата жена се канеше да затвори вратата след себе си, когато се разнесе силният вик на Кейн:
— Джейд!
От рева му кристалните чаши зазвънтяха. Девойката изобщо не реагира на тази заповед, но възрастният иконом подскочи.
— Явно господарят ви току-що е научил някаква лоша новина — отбеляза тя. — Надявах се, че чичо ще почака… Както и да е, няма значение!
Стърнс я последва до фоайето. Когато се заизкачва по стълбите, той извика след нея:
— Според мен милорд би искал да отидете при него, лейди Джейд. — Тя не му обърна внимание и продължи нагоре. — Ще се радвам да ви помогна — обеща той. — Знам, че нравът му може да бъде плашещ на моменти.
Икономът изчака да се скрие от погледа му, след това се втурна в гостната. Когато съгледа Колин, едва успя да запази желязното си самообладание.
— Боже мой, Колин, вие ли сте? — заекна той.
— Здравей, Стърнс! — каза младият мъж. — Радвам се да те видя отново. Все още ли се разпореждаш в тази къща?
Възрастният слуга бавно се възстановяваше от изненадата.
— Правя всичко, което е по силите ми — прошепна той.
— Този твой слуга ли е, Кейн? — попита Хари.
— Той е деспот, а не слуга — поясни Колин с усмивка.
Стърнс се обърна към по-възрастния мъж, който очевидно недовиждаше и едва не зяпна от удивление.
— Моята вечеря готова ли е вече? — изрева пиратът.
Икономът реши, че това трябва да е чичото на Джейд. Непознатият, който седеше до Колин, бе твърде млад.
— Почти е готова — най-сетне отвърна Стърнс и се обърна към господаря си: — Милорд, бих искал веднага да говоря с вас във фоайето. Въпросът е от изключителна важност.
— Не сега — уморено възрази Кейн. — Ще ми кажеш по-късно.
— Може би не ме разбрахте — настоя икономът. — Има проблем, който трябва да бъде решен незабавно. Отнася се за лейди Джейд.
Маркизът изобщо не беше изненадан.
— Какво е подпалила този път? Кухнята?
— Милорд, сега не е време за шеги — тросна се възрастният слуга.
— Да ти изглежда, че се шегувам, Стърнс?
Икономът скръсти ръце пред гърдите си.
— Лейди Джейд не е подпалила нищо този път — каза той. — Тя си тръгва.
Това съобщение предизвика очакваната от Стърнс реакция. Той бързо се отмести от пътя на господаря си, когато младият мъж скочи на крака, и кимна със задоволство, когато Кейн изрева:
— Дяволите да я вземат!
Възрастният човек изчака, докато господарят му напусне стаята, след което се обърна към чичото на Джейд и обяви с високомерен тон:
— Вечерята ще бъде сервирана само след минута.
Кейн взе стъпалата по две наведнъж. Сърцето му биеше лудо. Мисълта, че Джейд иска да го напусне, беше непоносима. За първи път в живота си изпадаше в паника и усещането изобщо не му харесваше.
Видя я веднага щом отвори вратата на спалнята ѝ и паниката му моментално изчезна. Затръшна вратата зад гърба си и се облегна на нея.
Пое си дълбоко дъх, за да се овладее. Джейд се преструваше, че не го забелязва. Стоеше до леглото и сгъваше рокля в златист цвят. Пътната ѝ чанта беше отворена и пълна почти догоре.
— По-добре се откажи от опаковането — заяви Кейн, изненадан, че гласът му звучи толкова категорично. — Никъде няма да ходиш!
Младата жена се извърна към него, готова да му се противопостави. Беше решена да го скастри хубаво преди да си тръгне, но когато съзря лицето му, сърцето ѝ се сви и не можа да си спомни нито дума от онова, които искаше да му каже.
Маркизът беше толкова бесен, че мускулът отстрани на челюстта му нервно потръпваше. Загледа се в него с възхищение, докато се опитваше да си възвърне самоувереността.