— Никога няма да позволя да ме напуснеш, Джейд! — заяви той. — Никога! Чуваш ли ме?
Младата жена си помисли, че сигурно са го чули чак в селото. Ушите ѝ зазвънтяха от неговия рев. Струваше ѝ много усилия да се изправи срещу него. После бавно поклати глава.
— Ти ме нарече курва — прошепна тя.
Мъката в гласа ѝ го прониза. Част от гнева му се охлади.
— Не, не те нарекох курва.
— Но си го помисли — настоя младата жена. — И щеше да го съобщиш на целия свят.
— Не е вярно — отвърна той. — Джейд, в момента имаме по-важни неща за обсъждане.
Тя простена.
— По-важни от това, че ме нарече курва?!
Кейн се отдръпна от вратата и тръгна към нея. Младата жена веднага направи крачка назад.
— Не се приближавай до мен! Не искам никога вече да ме докосваш.
— Тогава ще бъдеш дяволски нещастна до края на дните си, Джейд, защото ще те докосвам постоянно.
— Ти не искаш мен, Кейн — извика тя, — искаш уязвимата и слабохарактерна жена, за каквато се представях, но не познаваш истинската ми същност. Не, не — продължи, когато той поклати глава. — Аз съм много силна и решителна. Просто се престорих, че имам нужда от теб, глупак такъв, така че да е въпрос на чест да останеш до мен. Разбира се, използвах всички трикове, които би приложила една слаба жена. Да, направих го! Оплаквах се при всеки удобен случай, и плачех, когато исках да стане на моето. — Маркизът я сграбчи и я дръпна към себе си. — Тръгвам си! — извика тя. — Нима не разбира дебелата ти…
— Оставаш!
— Мразя те! — прошепна Джейд, преди да избухне в сълзи.
Той облегна брадичка върху главата ѝ.
— Не, не ме мразиш — изрече тихо.
— Мразя всичко в теб! — изплака между конвулсивните си ридания. — Но най-вече мразя начина, по който ми противоречиш.
— Джейд?
— Какво?
— Сълзите ти преструвка ли са сега?
Доста дълго време не успя да спре да плаче, за да му даде ясен отговор.
— Естествено, че са преструвка — заекна. — Аз никога, никога не плача — добави след миг. — Само безпомощните жени плачат.
— Но ти не си безпомощна, нали, любима? — попита той. Усмивката му беше ласкава, както и гласът, но хватката му продължаваше да бъде здрава като желязо, дори и след като тя престана да се бори, за да се измъкне. Искаше му се да я държи в ръцете си до края на живота си. — Джейд?
— Сега пък какво?
— Обичам те.
Не му отговори, но започна да трепери. Разбра, че я е изплашил.
— Ти си възможно най-смущаващата жена — добави с въздишка, — но въпреки това те обичам и Бог да ми е на помощ.
— Аз пък няма да те обичам — изсумтя Джейд. — Дори не те харесвам. И няма да ти се доверявам. — Приключи списъка на нещата, които няма да направи със силно хълцане.
Кейн изобщо не се смути от думите ѝ.
— Обичам те — повтори той. — Сега и завинаги.
Беше доволен да я държи в прегръдките си, докато тя се наплаче. Господи, беше натрупала изобилие от сълзи, които бе заключила дълбоко в себе си.
Стояха така може би цели десет минути, преди Джейд да успее да възвърне самообладанието си. Избърса влажните си от плача бузи в реверите на сакото му и се отдръпна от него.
— По-добре се върни долу — прошепна тя.
— Не и без теб — възрази маркизът.
— Не — отвърна му. — Нейтън и Хари веднага ще разберат, че съм плакала. Ще остана тук.
— Джейд, не можеш да отлагаш… — Спря по средата на изречението, после попита: — Какво значение има, ако разберат, че си плакала?
— Ще се разочароват много от мен, ако разберат, че съм плакала — отговори младата жена.
— Опитай се да ми обясниш, какво точно имаш предвид.
Изгледа го с раздразнение.
— Трябва да поддържам репутацията си, Кейн. — Отиде до леглото и седна. — Не ми се говори за това. — После въздъхна и добави: — О, добре де! Ще се срещнем на долния етаж…
Той поклати глава.
— Ще те изчакам.
— Нямаш ли ми доверие?
— Не.
Очакваше Джейд, с нейния темперамент, да избухне. Но тя го изненада, като само сви рамене.
— Добре — отвърна му. — Не ми вярвай. И без това ще избягам при първа възможност. Няма да остана тук и да чакам да ме изоставиш. Не съм толкова глупава.
Най-накрая разбра. Този път не успя да скрие страха и уязвимостта си от него.
— Ти си абсолютно сигурна, че ще те изоставя, така ли?
— Естествено.
Отговорът ѝ беше толкова откровен, че Кейн не беше сигурен как да реагира.
— Въпреки че ти казах, че те обичам, ти все още…
— Нейтън и Хари също ме обичат — прекъсна го тя.
Младият мъж се отказа от опитите си да я вразуми. Предположи, че сега няма да постигне нищо и реши да изчака и да намери друг начин да пробие защитата ѝ. Изведнъж му се прииска да слезе долу и да убие Нейтън и Хари, но вместо това въздъхна безпомощно. Не можеше да промени миналото ѝ. Не, можеше само да ѝ даде сигурно и стабилно бъдеще.