— Аз никога няма да те изоставя… — спря, след което каза: — Много добре, Джейд. Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.
Очите ѝ се разшириха невярващо при това изявление. Изглеждаше така, сякаш отново ще заплаче.
Кейн се почувства като чудовище.
— Винаги, когато пожелаеш да си тръгнеш, можеш да го направиш.
Тя сведе поглед към скута си.
— Благодаря.
— Пак заповядай — отвърна, провлачвайки думите. После приближи до нея, изправи я на крака и я накара да го погледне. — Само още една малка подробност — добави той.
— Да?
— Всеки път, когато си тръгнеш, аз ще те последвам. Няма място, на което можеш да се скриеш, Джейд. Ще те намеря и ще те довлека обратно тук. Тук, където е мястото ти.
Младата жена опита да отблъсне ръката му от брадичката си.
— Никога няма да ме намериш — прошепна.
Кейн усети паниката в гласа ѝ. Наведе се и я целуна. Пропусна меките ѝ устни, когато тя се отдръпна, но после ги улови отново, като обгърна лицето ѝ с длани, за да я задържи неподвижно.
Тогава езикът му я завладя. Младият мъж изръмжа гърлено, когато го ощипа, след което задълбочи целувката. Накрая езикът ѝ се отърка о неговия — съпротивата ѝ бе сломена. Обви ръцете си около кръста му и напълно се отпусна върху него.
— Обичам те — каза ѝ отново, когато устните им се разделиха.
Джейд незабавно избухна в сълзи.
— Да не би да смяташ да плачеш всеки проклет път, когато ти кажа, че те обичам? — попита я. Реакцията ѝ по-скоро го развесели, отколкото да го вбеси.
Тя поклати глава.
— Ти все още не разбираш — прошепна. — Не е толкова просто.
— Кое е това, което не разбирам? — попита с нежен глас.
— Не разбираш коя съм аз! — извика.
Кейн въздъхна дълбоко, хвана я за ръката и я измъкна от спалнята. Бяха на половината път по стълбите към фоайето, когато най-накрая ѝ отговори:
— Разбрах всичко, което ми е нужно. Ти си моя.
— Мразя също и собственическото ти чувство — отвърна зад гърба му.
Маркизът се спря пред вратата на гостната и пусна ръката на Джейд.
— Ако се опиташ да избягаш от мен, докато сме там, кълна се в Господ, че ще те накарам да потънеш в земята от срам. Ясно ли е?
Тя кимна. Докато отваряше вратата, забеляза промяната, която настъпи в нея. Уязвимата жена, която току-що беше плакала в прегръдките му, изчезна. Младата жена изглеждаше напълно спокойна. Кейн остана толкова удивен, че успя само да поклати глава.
— Вече съм готова — съобщи спътницата му. — Но ако кажеш на Хари, че сме спали заедно…
— Няма — побърза да я прекъсне, преди отново да се разстрои. — Освен ако не се опиташ да ми избягаш, разбира се.
Хвърли му един убийствен поглед, след което залепи престорена усмивка на лицето си и влезе в стаята.
Когато двамата с Кейн се появиха в гостната, разговорът веднага замря. Джейд седна на страничната облегалка на креслото, в близост до камината, и му направи знак да се настани до нея.
— Вечерята ми готова ли е? — попита я Хари.
— Само още минутка или две — отвърна тя. — Настоявах да ти бъде поднесено най-доброто, чичо. А това отнема малко повече време.
Пиратът ѝ се усмихна широко.
— Аз съм истински щастливец, че си тук да се грижиш за мен, Пейгън — изгука той.
— Не я наричай Пейгън! — Тази заповед беше изречена със суров шепот.
Джейд потръпна от гнева в гласа на Кейн.
Нейтън се ухили, докато Хари присви очи към маркиза.
— Защо не, по дяволите? Това е името ѝ — настоя той.
— Не, името ѝ е Джейд! — тросна се домакинът им.
— Името ми е Пейгън! — Гласът ѝ бе твърд като лед. — Съжалявам, че не ти харесва, Кейн, но това е… — Спря щом хвана ръката ѝ и я стисна.
— Той все още не вярва — отбеляза възрастният мъж.
Джейд не отвърна нищо на чичо си, но тайничко вярваше, че е прав. В противен случай Кейн едва ли би я държал за ръката.
— Той смята, че всички жени са слабохарактерни, чичо — прошепна.
Хари изсумтя. Точно щеше да разкаже няколко от любимите си истории за необикновените способности на Пейгън, когато мъжете изпратени от него в селото се върнаха.
Те тромаво пристъпиха към него.
— Е? Какво имате за мен, момчета?
— Единадесет чифта — отговори по-ниският от двамата моряци.
Докато Кейн наблюдаваше с нарастващо изумление, очила с всевъзможни форми и размери се посипаха в скута на Хари. Възрастният пират изпробва един чифт, присви очи през тях към Кейн, след което ги отдалечи от лицето си и ги хвърли през рамо.