И все пак Колин беше жив.
— Кейн? — повика го брат му, връщайки го отново към разговора. — Смяташ ли, че е възможно в рамките на правителството да функционира още едно секретно такова?
— Всичко е възможно — отговори запитаният.
— Чувал ли си някога за Трибунала? — поинтересува се Колин. Гласът му се снижи до шепот. Двамата с Нейтън си размениха по едно кимване. Бяха готови да чуят отрицателен отговор от Кейн. Тогава щяха да го шокират с фактите, които бяха разкрили.
— Да, чувал съм за него — отвърна брат му.
— Наистина?! — Колин беше изумен.
— Кога? — попита Нейтън. — Как?
— Непосредствено след смъртта на баща ти, Нейтън, е имало разследване. Графът е бил обвинен в различни видове подривна дейност. Земите му са били конфискувани, децата му оставени без нищо…
— Откъде знаеш всичко това?
Кейн погледна Джейд, преди да отговори.
— Когато тя ми каза кой е баща ѝ, помолих Лайън да направи някои разследвания.
— Кой е този Лайън? — попита Нейтън.
— Наш приятел — поясни Колин.
— Може ли да му се вярва?
— Напълно — отговори младият мъж, изпреварвайки брат си. — Кейн, направил си правилния избор. Той не би попитал неподходящите хора, както направих аз.
От неудобната поза, Джейд усети болки в гърба. Издърпа ръката си от хватката на маркиза, изненадана донякъде, че той ѝ позволи да го направи. Все пак, не си струваше да бяга. Освен всичко друго, Кейн държеше на думата си — щеше да я злепостави, точно както я беше заплашил.
Отиде до креслото, което Хари беше освободил, и седна.
— Лайън не е задавал никакви въпроси на никого — обясни Кейн. — Просто прегледа информацията в досиетата.
— Това е невъзможно — намеси се Джейд. — Досието на баща ми липсва.
Маркизът повдигна вежди при тази издайническа забележка.
— А ти откъде знаеш?
Младата жена кокетно сви изящните си рамене.
— Защото аз го взех — призна тя.
— Ти какво?
— Кейн, в момента не става въпрос за досието — напомни му Джейд, с надеждата да успокои нарастващият му гняв.
— Тогава откъде Лайън… — започна Нейтън.
Кейн продължи да се мръщи на младата жена, докато отговаряше на брат ѝ.
— Ричардс ни беше началник. Той си има своя собствена документация. Лайън прочете тези записки.
— Баща ми беше ли реабилитиран след разследването? — попита Нейтън.
— Не — отвърна Кейн, — но не беше и осъден. Нямаше достатъчно доказателства.
— Сега има — прошепна Джейд.
— Доказателства за невинността на баща ти? — поинтересува се Кейн.
— Не, доказателства за неговата вина. Четох писмата на татко.
Тъгата в гласа ѝ късаше сърцето му. И макар че му се искаше да я удуши, задето го беше излъгала, то в същото време му се искаше и да я разцелува.
— Кейн, как може да се усмихваш точно сега? — попита Колин — Това не е…
— Съжалявам — отговори брат му, без да осъзнава, че се е усмихвал. — Разсеях се. — Докато правеше това признание, той не изпускаше от поглед Джейд, която се беше втренчила в дланите си. — Продължавай, Колин — нареди, като отново съсредоточи вниманието си върху брат си.
— Веднага след погребението на баща си, Пейгън… искам да кажа Джейд остава с Черния Хари. Графът му се е доверявал напълно.
— Трудно ми е да го повярвам — прекъсна го Кейн.
— Хари е добър човек — възрази Джейд. — Той има благородно сърце.
— Не се съмнявам в това. Но все пак ти спомена, че е имало и друг близък семеен приятел, някаква жена — лейди Брайърс, която е била повече от готова да ви приюти двамата с Нейтън в дома си. Просто не разбирам защо баща ти би предпочел един крадец пред…
— Въпрос на доверие — обясни брат ѝ. — Баща ми мразеше всичко, свързано с Англия. Страхуваше се, че никой от нас няма да бъде в безопасност тук. Хари беше нашето спасение.
— Защо си е мислил, че няма да бъдете в безопасност?
— Писмата — отвърна Колин. — Графът е съхранявал всички онези, които е получил от другите двама. Оперативното име на бащата на Нейтън е Лисицата и той е един от тримата участници в Трибунала. Другите двама са се наричали Ледения и Принца.
— Баща ми беше идеалист — намеси се Нейтън. — В началото, мисля, е съхранявал всички тези писма за бъдещите поколения. Вярвал е, че прави нещо… героично в името на Англия. Обаче нещата бързо са се влошили. Не след дълго те започнали да действат за славата на Трибунала. Всичко това се е случило постепенно, доколкото са били защитени от силата на тяхната власт.
— Това е било бавна метаморфоза — обясни Колин. — Първите писма са били подписвани с девиза: „За благото на Англия“. После, след десетото или може би след единадесетото девизът се променя.