— На какво? — попита Кейн.
— Започнали да използват фразата „За благото на Трибунала“ — отговори той. — Ледения е първият, който започнал да подписва писмата по този начин, другите двама последвали примера му. По това време са били затънали до гуша в корупция.
— Те са започнали да действат самостоятелно много преди това, Колин — отбеляза Нейтън.
— Решили са, че целта оправдава средствата — поясни Колин на брат си. — Докато са вярвали, че това, което правят подпомага тяхната страна, те са могли да оправдаят всичко.
— Това много напомня твоето отношение, Джейд — заяви Кейн.
Младата жена беше много изненадана от коментара му. Очите ѝ се разшириха.
— Не, изобщо не е същото — възрази тя. — Аз по нищо не приличам на баща ми и не одобрявам онова, което е направил. Може би е грях, но не изпитвам никакви чувства към него. Той сам е избрал своя път.
— Земите на баща ти са били отнети, богатството му е конфискувано — напомни ѝ маркизът.
— Да — съгласи се тя, като се чудеше какво целеше с изказването си.
— Това е причината, поради която крадеш от богатите, Джейд. Бих казал, че си се опитвала да си възвърнеш отнетото.
— Не съм!
Викът ѝ му показа, че я беше разтърсил с това си твърдение.
— Властта развращава — каза той. — Пълната власт развращава напълно.
— Не е нужно да ми цитираш Макиавели, Кейн. Съгласна съм, че Трибунала се е обградил с абсолютна власт.
— Ти беше тръгнала по същия път.
— Не съм!
— Така ли е, Кейн? — попита Колин.
— Да! — заяви с твърд глас другият.
— Тогава ти… — започна по-младият мъж.
— Не сега — сряза го брат му.
— За какво става дума? — поинтересува се Джейд. — Никога не съм притежавала никаква власт!
Кейн изобщо не обърна внимание на протеста ѝ.
— Разкажи ми останалото — нареди той на Нейтън.
— Баща ни, обаче, променил мнението си — започна пиратът. — Съвестта му го е загризала, когато неговият началник, мъж на име Хамънд, бил наказан.
— Наказан? — каза Колин подигравателно. — Каква любезна дума за такова отвратително нещо!
— Хамънд ръководел и тримата — намеси се Нейтън. — Ледения, Принца и Лисицата. Както и да е, в началото те правели всичко, което той им нареди. Не след дълго, обаче, започнали да действат самостоятелно. Хамънд не бил глупав, за да не забележи действията им и триото разбрало, че ги подозира. Ледения предложил да го премахнат.
— Баща ми не е искал да убиват Хамънд — обади се Джейд. — Татко е бил убит на път за Лондон, където е отивал, за да го предупреди. Поне това успяхме да научим със сигурност.
— Кой е бил убит? Баща ти или Хамънд? — поиска да изясни Кейн.
— Баща ни — отговори Нейтън. — Той е изпратил бележка до Хамънд, в която иска среща с него, възможно най-скоро, защото въпросът бил спешен и на живот и смърт.
— И как успяхте да се доберете до това? — поинтересува се маркизът.
— Хамънд ми показа бележката на погребението на баща ни — обясни Нейтън. — Попита ме дали зная нещо за този спешен проблем. Естествено, аз не знаех нищо, тъй като бях далече, в училището, а Джейд бе твърде малка, за да разбере нещата.
— Баща ни напълно се доверяваше на Хари и му е дал да съхранява писмата.
— И Хари ти е разказал всичко, когато си пораснала? — попита Кейн.
Тя кимна, отказвайки да го погледне, забила поглед в скута си.
— Хари искаше Нейтън да дойде с нас. Татко имаше кораб и Хари беше решен да стане пират. Брат ми искаше да завърши училище. Той си мислеше, че Хари ще ме заведе на някакъв остров, на юг, и аз ще бъда в безопасност, докато той има възможност да дойде да ме вземе.
— Когато започнах да научавам за приключенията на пират на име Пейгън, да си призная честно, дори за миг не си помислих, че това може да е Хари — обади се Нейтън.
— Защо не потърси Джейд? — поинтересува се Кейн.
— Той не можеше — побърза да отговори преди брат си тя. — Ние с Хари никога не се задържахме достатъчно дълго на едно място. Освен това, тогава той си имаше свои проблеми. Враговете на баща ни бяха разбрали, че е запазил писмата и отчаяно искаха да ги намерят. След като бяха претърсили стаята на Нейтън, те все пак го оставиха на мира… за известно време, докато ние не започнахме ново собствено разследване.
— Писмата с вас ли бяха? — попита Кейн. — Или Хари ги бил скрил на сигурно място?
— Съхранявахме ги на Емералд — отвърна младата жена.
— Искам ги — заяви Кейн. — Корабът достатъчно близо ли е, за да изпратите един от мъжете? Или може би…