Замълча, когато тя поклати глава.
— Няма нужда да ги взимаме. Мога да ти кажа какво е съдържанието им.
— И то дума по дума — намеси се Колин. — Щом Пейгън прочете нещо дори само веднъж, то завинаги остава в паметта ѝ.
Дори и да беше счел този талант за странен, Кейн не спомена нищо и Джейд мислено му благодари.
— Пейгън, цитирай писмата на Кейн — предложи Нейтън.
— Ако още веднъж я наречеш Пейгън, ще те пребия от бой.
Нейтън се мръщи на другия мъж една дълга минута, след което се предаде.
— Добре — отсече той. — Ще я наричам Джейд, само защото не искам някой да чуе псевдонима ѝ.
— Не ме интересува какви са причините ти, просто го направи! — изсъска грубо Кейн.
— По дяволите, Колин, опитвам се да бъда сговорчив, но кълна се в Бога, ще му избия цялата арогантност, когато приключим с всичко това!
Джейд предположи, че боят е неизбежен и, за да привлече вниманието им, започна да цитира писмата. Отне ѝ тридесет минути, но не пропусна нито думичка. Когато приключи, дълго време никой не каза и дума. Всеки един от тях бавно преосмисляше информацията, която току-що им беше дала.
Колин заговори пръв.
— Добре — започна той с ентусиазъм. — Първото писмо е адресирано до Тортън… това, разбира се, е бащата на Нейтън и Джейд, и е подписано от човек на име Уилям.
— Тогава все още не са си били избрали оперативни имена — уточни младата жена.
— Да — съгласи се Колин. — После Тортън става Лисицата, а Уилям — Принца. Обаче, Ледения е друг въпрос. Нямаме никакви следи към неговата…
— Можем да гадаем за неговата самоличност по-късно — прекъсна го Нейтън. Младият мъж кимна.
— Отидох при Уилбърн и му разказах всичко за писмата, Кейн. С приятеля ми решихме, че трябва да му се доверим. Той беше наш началник, в края на краищата, и винаги се беше грижил добре за нас. И досега не мога да повярвам, че и той е замесен в Трибунала.
— Много си наивен — промърмори братът на Джейд. — Разбира се, че е замесен с копелетата.
— Най-напред трябва да ми го докажеш — не отстъпваше Колин. — Само тогава ще повярвам.
Нейтън поклати глава и погледна към Кейн.
— Бяхме изпратени на юг за това, което вече знаем, че е било капан. Трябваше да се срещнем с двама информатори на пристанището. Това е било уловка, естествено. Преди да разберем какво става, бяхме завързани, със запушени усти и хвърлени в топлите води.
— Няма да разкажеш всички подробности, нали? — попита сестра му. — Съвсем не е необходимо.
Нито Нейтън, нито Колин доловиха страха в гласа ѝ, за разлика от Кейн, който внимателно я изгледа.
— Давай нататък, Колин — промърмори брат ѝ.
Маркизът забеляза, че сега Джейд стискаше здраво дланите си. Трябва да е станала свидетел на нещо, което я е ужасило, реши той.
— Аз се оказах във водата пръв — продължи Колин, привличайки отново вниманието на брат си. — След като направиха плитки дълги нарези по краката ми с ножовете си, ме хвърлиха от кея. Нейтън веднага се беше досетил какви са намеренията им, макар че, слава на Бога, в онзи момент нищо не бях разбрал. Мислех си, че все още имам някакъв шанс.
Лицето на Колин стана мъртвешки бледо. Нейтън изглеждаше не по-малко мрачен.
— Тъй като Шалоуз Уорф беше наблизо, прекарахме няколко дни с Джейд и Черния Хари. Естествено, тогава Колин все още не знаеше, че тя е Пейгън и доста се увлече по малката ми сестричка — продължи Нейтън.
— Да, така е — призна си другарят му, обърна се и намигна на младата жена. — Аз все още си падам по теб, само ми дай шанс.
Изчервявайки се, тя поклати глава.
— Ти беше абсолютно невъзможен.
— Брат ти вървеше подире ѝ като кученце — поясни Нейтън. — Когато осъзна, че тя не се интересува от него, беше толкова разочарован, че се напи до безсъзнание.
— Същата нощ се влюбих в други две дами — отбеляза Колин.
— Те не бяха дами — уточни Джейд.
— Не, не бяха — съгласи се младият пират. — Как успя да си го спомниш? Човече, ти беше толкова пиян!
Колин се разсмя.
— Спомням си всичко — похвали се той.
Кейн търпеливо чакаше. Съдейки от мрачните им изражения, те се нуждаеха от тези закачки, за да се справят с ужасните спомени. На Джейд ѝ липсваше подобно търпение.
— Томи и аз тайно последвахме двамата, когато отидоха на тяхната среща. Бяха толкова потайни относно плановете си, че ме загриза любопитство. Освен това имах чувството, че нещо не е наред.
— Кой е Томи? — поинтересува се Кейн.
Джейд буквално скочи от стола и се втурна през стаята.
— Нейтън, доразкажи тази история, докато се погрижа за някакви освежителни напитки. Уморих се да говорим за това.