Брат ѝ понечи да извика след нея, но Колин положи ръка върху рамото на приятеля си.
— Все още ѝ е трудно — прошепна той.
Нейтън кимна.
— Разбира се, че ѝ е трудно — намеси се Кейн с груб тон. — Боже мой, трябвало е да гледа как вие…
— Не е гледала — прошепна Нейтън. — Както Колин вече каза, когато започнаха да правят разрези по краката му, веднага се досетих какъв е планът им. Започнах да се боря с всички сили, когато се опитаха да използват остриетата си и върху мен, с надеждата просто да ме застрелят. Когато паднах във водата, рамото ми гореше от куршума.
— Нараниха ни, за да привлекат акулите, естествено. Пристанището винаги е пълно с тези хищници, заради отпадъците, които се изхвърлят там. Кръвта наистина ги привлече като мухи на мърша.
Колин забеляза, че търпението на брат му е на изчерпване. Кейн се приведе напред в стола си, с мрачно изражение.
— Изтърпи ни още малко. За нас тези спомени не са никак приятни.
Нейтън кимна.
— Това се случи точно след залез-слънце — започна той.
— Все още можех да видя перките им — намеси се Колин.
Маркизът седеше на ръба на стола си. Чак сега разбра причината за кошмарите на Джейд. Тя сънуваше акули. Боже мой, ужасът, който трябва да е преживяла, едва не разби сърцето му.
— Пейгън нареди на Томи да докара една лодка, след което стисна ножа между зъбите си и скочи във водата след нас. Мъжете, които ни подредиха така, не се съмняваха в успеха си и вече си бяха отишли. Пейгън… искам да кажа Джейд, се добра първо до мен. Предполагам, че съм бил по-близо. Както и да е, тя ме повлече към лодката. Докато ме изтеглят на борда, акулата захапа крака ми. Томи изгуби равновесие и падна във водата. Повече не го видяхме.
Когато Колин замълча и погледна към Нейтън, приятелят му продължи разказа.
— Все още не мога да разбера защо, но акулите не ме приближиха. Те бяха полудели и Томи стана тяхна мишена. През това време Джейд бе успяла да изтегли брат ти в лодката.
— Опитах се да помогна — прошепна Колин с дрезгав глас, — но изгубих съзнание. Следващия път, когато отворих очи, вече бях на „Емералд“. Най-странният мъж, когото бях виждал някога, се опитваше да ме накара да играя шах с него. Кълна се в Бога, Кейн, не знаех дали съм в ада или в рая. Тогава видях Нейтън да спи на койката до мен, видях също и сестра му, и си спомних всичко. Струваше ми се, че това се е случило току-що, но разбрах, че съм бил болен доста дълго време.
Кейн се облегна назад в креслото, в опит да облекчи напрежението в раменете си. Пое си дълбоко дъх няколко пъти и после забеляза, че другите двама правят същото.
— А тя знаеше ли… Когато Джейд скочи във водата, знаеше ли, че там има акули?
— О, да — прошепна брат ѝ. — Знаеше.
— Боже мой, каква смелост е необходима, за да…
— Тя не говори за това — обади се Колин.
— Тя го сънува.
— Какво? — попита брат ѝ.
— Сънува кошмари — поясни Кейн.
Нейтън кимна бавно.
— Матю и Джимбо искаха да тръгнат след копелетата, опитали се да ни убият — каза Колин, — но Джейд не ги пусна. Все пак тя имаше право. Искаше мъжете да докладват на началника си, че и двамата сме мъртви. Беше разбрала, че това е единственият начин да ни опази. И мисля, че решението ѝ беше правилно. Нейтън и аз сме доволни да останем мъртви за малко по-дълго време, докато не разберем кой, по дяволите, стои зад това предателство.
— Дявол да го вземе, Кейн, ние бяхме осъдени на смърт от собственото ни правителство — промърмори Нейтън.
— Не — възрази маркизът. — Вашето правителство дори не знае, че работите за него. Изпращали ли сте някога доклад на Ричардс или на началниците му? Някога отблагодарявали ли са ви…?
— Хайде давай, кажи го — прекъсна го брат му.
— Добре — отвърна Кейн. — Вие сте работили за Трибунала.
— Знаех си, че ще кажеш това — прошепна по-младият мъж.
— Не можеш да бъдеш сигурен — заяви Нейтън.
— Ричардс не знаеше, че вие сътрудничите на Военното министерство, докато не беше информиран за смъртта ви. Сега провежда разследване.
— Тогава ще бъде убит — предрече братът на Джейд.
— Той действа много внимателно — отбеляза маркизът.
— По дяволите, знаех си, че направих грешка — промърмори Нейтън. — Едва не те убих, Колин. Изобщо не трябваше да те въвличам в моите дела.
Другият поклати глава.
— Ние сме партньори, забрави ли? — Сетне се обърна към брат си и каза: — Наистина ли вярваш, че на Ричардс може да се има доверие?
— Вярвам му безусловно. Възможно най-скоро Джейд трябва да му даде писмата или да му изрецитира съдържанието им.