— Можем да направим копия — предложи Колин. — Така оригиналите ще са в безопасност. Никой няма да намери „Емералд“.
— Корабът е кръстен на нея, нали? — попита Кейн. На лицето му се появи лека усмивка. — Трябваше да се досетя по-рано. Очите ѝ са с цвят на изумруди, особено когато е ядосана.
— Да, Хари е нарекъл кораба на нея — потвърди брат му. — Разбираш ли сега, защо си станал мишена?
Маркизът кимна.
— Да. Аз търсех Пейгън. Трибунала не може да допусне да намеря пирата и да науча истината.
— Ти все още си изложен на риск — напомни му Колин.
— Но не за дълго — възрази Кейн. — Имам план.
Колин се усмихна на Нейтън.
— Нали ти казах, че ще има план. — В гласа му звучеше истинско облекчение.
Джейд се върна в гостната. Изглеждаше много по-спокойна, почти ведра. Въпреки това, изобщо не погледна към Кейн, докато крачеше обратно към стола до камината, за да седне.
— Стърнс се разпореди да приготвят две стаи — за теб и Нейтън — обърна се младата жена към Колин. — Веднага след като са готови, трябва да се качиш горе и да си починеш.
— Сигурен ли си, че можем да останем тук? — попита Нейтън и сръга приятеля си в ребрата. — Моето имение се намира в много отдалечен район. Ремонтът му завърши точно преди да тръгнем на последната си задача — добави той, хвърляйки поглед към Кейн. — Там ще ни бъде много удобно.
Колин се усмихна.
— Толкова много съм слушал за този твой дворец, че знам всяка стая наизуст. Ти говореше само за него.
— Е, тогава трябва да се съгласиш с мен. Кейн, длъжен съм да кажа, че сега това е най-хубавата къща в Англия… Джейд, защо клатиш глава? Не смяташ ли, че домът ми е величествен?
Тя му хвърли бърза усмивка.
— О, да, домът ти беше много величествен.
Брат ѝ се сепна.
— Защо казваш „беше“?
— Боя се, че имам лоши новини.
Той се наведе напред.
— Какво значи лоши? — поинтересува се брат ѝ.
— Ами, виждаш ли, стана един пожар и…
— Пожар? — Звучеше така, сякаш се задушаваше. Колин едва устоя на желанието си да го потупа по гърба.
— Доста голям пожар. — Гласът ѝ беше изпълнен със съчувствие.
Брат ѝ потрепери.
— Колко голям, Джейд?
— Величественият ти дом изгоря до основи.
Докато Нейтън мърмореше ругатни под носа си, младата жена се обърна към Кейн.
— Нали ти казах, че ще се разстрои.
Нейтън не беше просто разстроен, реши маркизът. Изглеждаше така, сякаш иска да убие някого. Самият той реагира по същия начин, когато унищожиха новите му конюшни, затова му стана жал за него.
Нейтън си пое дълбоко дъх, после се обърна към Колин. Звучеше така все едно ще се разплаче, когато каза:
— Току-що бях завършил всичко, до последната проклета стая!
— Да, точно така — намеси се сестра му, напълно подкрепяйки го. — До последната проклета стая!
Кейн затвори очи.
— Джейд, а аз си мислех, че всичко това е било лъжа.
— Каква лъжа? — поинтересува се Колин.
— Не съм лъгала през цялото време — отвърна в същия момент младата жена.
— И за кое по-точно не си излъгала? — поиска да узнае маркизът.
— Не е нужно да ми говорите с този тон, сър — възрази Джейд. — Излъгах само за това, че съм станала свидетел на убийство — добави тя с кимване. — Това беше най-доброто, което успях да измисля за момента. Поне така мисля. Ако се сетя за още нещо, ще ти кажа, става ли? Моля те, Кейн, престани да се мръщиш. Сега не е време да бъдеш критичен.
— Защо вие двамата не отложите кавгата си за по-късно? — настоя Нейтън. — Джейд? Разкажи ми как избухна пожара. Дали някой е бил невнимателен с…
— Беше умишлен, а не по невнимание — обясни младата жена. — Който е имал за цел да изгори дома ти, определено е знаел как да действа. Били са много старателни. Дори винарската ти изба не съществува вече.
— По дяволите, само не избата! — извика брат ѝ.
— Смятам, че са се опитвали да унищожат писмата — обясни Джейд. — Тъй като не са успели да ги намерят по време на обира, те…
— Обир?! — подскочи Нейтън — Кога?
— В деня преди пожара — отговори тя. — О, Боже, току-що си спомних! — добави и погледна към Кейн. — Излъгах също и за падането по стълбите. Да, аз…
Нейтън въздъхна толкова силно, отново привличайки вниманието ѝ върху себе си.
— Когато това свърши, ще построя всичко отново — заяви той. — Ами конюшните? Те поне оцеляха ли?
— О, да, те са непокътнати. Не е нужно да се притесняваш за тях.
През цялото това време Кейн наблюдаваше Джейд. Притеснението в погледа ѝ беше толкова очевидно, че той се учуди защо Нейтън не осъзнава, че това няма да е последното му разочарование за днес.