Выбрать главу

— Това, което се е случило с дома ти е много лошо — отбеляза Колин.

— Да — отвърна приятелят му. — Но поне конюшните са спасени. Трябва да видиш конете ми. Има един чистокръвен арабски жребец, за който платих цяло състояние, но си струва всяка похарчена пара. Кръстих го Светкавица.

— Светкавица? — попита Колин, ухилен, заради абсурдното име. — Звучи ми така, сякаш Хари има пръст в избора на име.

— Точно така — призна с усмивка Нейтън. — Все пак е подходящо за кон. Той препуска по-бързо от вятъра. И само аз и Джейд можем да го яздим. Почакай само да го видиш… — Спря да се хвали, когато забеляза, че сестра му отново клати глава. — Какво, Джейд? Да не би да не си съгласна, че Светкавица е бърз като вятъра?

— О, да, Нейтън, Светкавица беше бърз като вятъра.

Брат ѝ изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.

— Беше?

— Страхувам се, че имам и малко по-лоша новина, Нейтън. Случи се злополука и застреляха чистокръвния ти кон между прекрасните му кафяви очи.

Кейн отново се приведе напред в стола си. Това, което току-що бе казала на брат си, го зашемети.

— Искаш да кажеш, че и за това не си излъгала?

Тя само поклати отрицателно глава.

— Какво, по дяволите! — изкрещя Нейтън. — Кой застреля Светкавица?

Младата жена се втренчи в маркиза.

— Нали ти казах, че ще се разстрои — промърмори тя.

— Това със сигурност не е по моя вина — защити се той. — Така че, спри да ме гледаш толкова свирепо!

— Кейн ли го застреля? — изрева Нейтън.

— Не! — изрече бързо Джейд. — Просто не повярва, че ще бъдеш толкова разстроен. По това време все още не го познавах.

Брат ѝ се отпусна върху възглавниците и покри очите си с ръка.

— Нищо свято ли няма за тези? — извика той.

— Очевидно не и Светкавица — отбеляза сухо маркизът.

Другият мъж го изгледа.

— Той беше дяволски хубав кон.

— Не се съмнявам — съгласи се Кейн, преди да се обърне отново към Джейд. — Ако е вярно това, което ми казваш, то тогава…

— Ще ти бъда наистина много благодарна, ако спреш да ме обиждаш — отсече тя.

— Джейд винаги казва истината — защити я брат ѝ.

— Така ли? — провлачено каза домакинът им. — Досега не съм го забелязал. От момента, в който се запознах с нея, тя не ми е разказвала нищо друго, освен лъжи. Нали така, скъпа? Но сега това ще се промени? — Младата жена отказа да му отговори. — Скъпа, защо не кажеш на Нейтън и останалите лоши новини?

— Останалите? Боже мой, още ли има?

— Само още малко — отвърна тя. — Помниш ли прекрасната си нова карета?

— Не, само не каретата ми, Джейд! — изстена Нейтън.

Докато брат ѝ изреждаше целия си списък с ругатни, тя се обърна към Колин.

— Само да я беше видял, Колин. Беше прекрасна! Вътрешността ѝ беше толкова голяма и удобна. Нейтън беше поръчал да тапицират седалките с много мека кожа.

Младият мъж се опита да покаже своето съчувствие.

— Беше? — попита той.

— Някой я подпали — съобщи Джейд.

— Е, защо някой ще иска да унищожи толкова добро превозно средство?

На този въпрос отговори Кейн.

— Сестра ти пропусна да спомене една много важна подробност — заяви той. — Тя случайно е била вътре, когато са я подпалили.

Колин пръв реагира на тези думи.

— Боже мой, Джейд! Разкажи ни какво стана.

— Кейн току-що ви каза.

— Не, обясни ни как точно се е случило — настоя Колин. — Може ли са да те убият!

— Такова беше намерението им. — В гласа ѝ се долавяше раздразнение. — Те наистина възнамеряваха да ме убият. След като къщата ти изгоря, аз приготвих каретата и потеглих за Лондон. Исках да те намеря, Нейтън…

— Колко човека пътуваха с теб? — прекъсна я Кейн.

— Хъдсън изпрати двама мъже с мен — отговори тя.

Маркизът поклати глава.

— Мисля, че ми каза, че си в Англия едва от две седмици.

— Ами, всъщност, от малко повече — призна тя.

— Колко повече?

— Два месеца — призна си младата жена. — Налагаше се да те излъжа за това.

— Можеше да ми кажеш истината.

Започваше да се ядосва, но тя беше твърде раздразнена, за да я е грижа.

— О? И щеше ли да ми повярваш, ако ти бях признала, че аз съм Пейгън, току-що съм отвлякла Уинтърс, за да го предам на Нейтън и сега се опитвам да… О, каква полза! Ти дори нямаше да ме изслушаш!

— Чакай малко — прекъсна я Нейтън. — Кой е Хъдсън, Джейд? Спомена, че Хъдсън е изпратил двама мъже с теб, не помниш ли?