— Той е икономът, който лейди Брайърс нае за твоята къща.
Брат ѝ кимна.
— И какво се случи след това? — поинтересува се той.
— Бяхме близо до Лондон, когато същите тези трима мъже ни нападнаха. Бяха блокирали пътя ни с дебели клони. Подадох се през прозореца, за да видя какво става, когато чух виковете. След това, някой ме удари отстрани по главата, Нейтън. Направо ми изкараха въздуха. Трябва да съм изгубила съзнание, макар че се срамувам да призная подобна вероятност. — Тя се обърна към Кейн. — Изобщо не е в природата ми да припадам.
— Джейд, не се разсейвай! — напомни ѝ той.
Младата жена му хвърли недоволен поглед, след което се обърна към брат си.
— Тапицерията на каретата беше разкъсана. Бяха използвали ножовете си, за да разрежат фината кожа. Замириса ми на дим, и разбира се веднага се измъкнах навън.
— Търсили са писмата, нали? — попита Колин.
— И ти просто отвори вратата и слезе? — В същия момент зададе въпроса си и брат ѝ.
— И да, и не — отвърна Джейд. — Да, вярвам, че са се надявали да открият писмата скрити под тапицерията, и не, Нейтън, аз не просто отворих вратата. И двете бяха блокирани с по няколко клона. Промъкнах се през прозореца. Слава богу, че рамката не се оказа толкова здрава, колкото ти се струваше. Всъщност, сега като се замисля, имам чувството, че си платил прекалено много за тази карета. Пантите изобщо не бяха стабилни и…
— Джейд!
— Кейн, не ми повишавай тон! — скастри го тя.
— Била си на косъм — вметна Колин.
— Бях много уплашена — прошепна младата жена. После се обърна към маркиза. — Няма нищо срамно в това, да си призная, че ме беше страх.
Той кимна. По тона ѝ предположи, че го предизвиква да оспори думите ѝ.
— Не, няма нищо срамно в това, да се страхуваш.
На лицето ѝ се изписа облекчение. Нима се нуждаеше от одобрението му? Кейн размишлява върху тази възможност една дълга минута, след това каза:
— Сега знам от какво са тези синини по раменете ти. Наранила си се, докато си се промушвала през прозореца, нали?
— Откъде, по дяволите, знаеш, има ли тя синини по раменете, или не? — изрева въпроса си брат ѝ, тъй като току-що бе осъзнал значението на забележката на другия мъж.
— Видях ги.
Нейтън щеше да се вкопчи в гърлото на Кейн, ако Колин не го бе спрял, слагайки ръката си върху гърдите му.
— По-късно — заяви приятелят му. — Двамата с Кейн ще уредите спора си по-късно. Както изглежда ще гостуваме дълго време тук.
Нейтън изглеждаше така, сякаш току-що му бяха казали, че трябва да плува отново с акулите.
— Ако с Колин си тръгнете, се излагате на опасност — напомни Джейд. — Би било твърде рисковано.
— Трябва да останем заедно — добави приятелят му.
Нейтън неохотно кимна в съгласие.
— Кейн? — продължи Колин. — Когато си тръгнал след Пейгън, ти си поставил живота си в опасност. Останалите членове на Трибунала не са могли да ти позволят да откриеш пирата.
— Тъй като е съществувала вероятност Пейгън да те убеди, че няма нищо общо със смъртта на брат ти. Да, това е твърде голям риск, за да го поемат.
— И така, вие изпратихте Джейд при мен — намеси се Кейн.
Нейтън поклати глава.
— Не сме я пращали. Планът беше неин — от начало до край, а ние бяхме информирани, след като тя вече беше тръгнала. На нас не ни бе дадена думата по въпроса.
— Как ще успеем да държим хрътките далече от теб? — попита Колин. — Не можеш да ни помогнеш да намерим виновниците, докато ти самият си преследван от тях. — Изпусна дълга въздишка, после промърмори: — По дяволите, това е такава каша! Как, за Бога, ще намерим тези копелета? Нямаме абсолютно нищо, за да продължим!
— Не си прав — отбеляза брат му. — Разполагаме с доста информация, от която да започнем. Знаем, че Хамънд, ръководител на Трибунала, е легитимен директор. Тримата мъже, които е наел са: Ледения, Лисицата и Принца. Сега само един или двама от тях са живи, нали така, и единият или и двамата трябва да са началници на Уилбърн, който, между другото, също трябва да играе двойна игра. Длъжен е да работи за нашето правителство, както и за Трибунала.
— Как разбра това? — попита Нейтън.
— Когато получихме уведомлението за смъртта ви, на двамата с баща ми ни беше изпратено досие с отчети за вашите незначителни, макар и героични подвизи за благото на Англия. Уилбър пазеше задника си, Колин, и в нито един отчет нямаше никаква съществена информация, която би могла да бъде проверена. Като причина, естествено, бе посочена необходимостта от запазване на държавната тайна. Между другото, и двамата получихте медали за храброст.