— Защо ли са си направили труда?
— За да уталожат страстите — отвърна Кейн. — Баща ни е херцог, Колин. Уилбърн не можеше да си позволи просто така да изчезнеш. Щяха да бъдат зададени твърде много въпроси.
— Какво ще кажеш за Нейтън? — поинтересува се Колин. — Защо ще си правят труда да го почитат след смъртта му? Баща му е мъртъв и няма други, които да носят титлата Уейкърфийлд. Нима са искали да умилостивят Джейд?
Брат му поклати глава.
— Забравяш другите многобройни титли на Нейтън. Не помниш ли, че той е и маркиз Сейнт Джеймс? Трибунала се е опитал да предотврати всички последици, ако някой заподозре варварската им клика.
— Направо бях забравил за рода Сейнт Джеймс — заяви Колин и се обърна ухилен към приятеля си. — Не говориш много за тази страна на семейството си.
— Ти би ли го направил? — попита сухо Нейтън.
Колин се разсмя.
— Сега не е време за шеги — промърмори Джейд. — Освен това съм сигурна, че всички онези истории за рода Сейнт Джеймс са силно преувеличени. Защото, под всичката тази грубост, те наистина са много мили хора. Нали така, Нейтън?
Сега беше ред на брат ѝ да се разсмее.
— Как ли пък не! — провлачено каза той.
Джейд се намръщи в отговор на неговата откровеност, след което съсредоточи вниманието си върху Кейн.
— Ти присъства ли на церемонията в чест на Колин и Нейтън? — попита го тя. — Беше ли красиво? Имаше ли цветя? Имаше ли много хора…?
— Не, не присъствах на церемонията — прекъсна я Кейн.
— Засрами се — укори го младата жена. — Да пропуснеш момента, когато собственият ти брат…
— Джейд, бях твърде ядосан — прекъсна я отново маркизът. — Не исках да слушам речите и да получавам някакви медали от името на Колин. Оставих това задължение на баща ми. Исках…
— Отмъщение — намеси се брат му. — Точно както едно време тръгна след братята Брадли. — След като направи тази забележка, той се обърна към Нейтън, за да му обясни за инцидента. Но Джейд отново прояви нетърпение.
— Бих искала да се върнем към основната ни тема — заяви тя.
— Намерили вече някакво решение, Кейн?
Той кимна.
— Мисля, че имам добър план как да се измъкна от тези чакали и да ги изпратя в погрешната посока. Във всеки случай си струва да опитам, но това е отстраняването само на една от опасностите. Все още трябва да се тревожим и за Джейд.
— Какво искаш да кажеш? — попита Колин.
— Имаме работа с два различни проблема. Аз съм една от целите, да. Трябва да допуснем, че те знаят, че аз няма да се откажа да търся Пейгън, който е удобната им изкупителна жертва.
— Но, какво общо има това с Джейд — поинтересува се Колин. — Те няма как да знаят, че тя е Пейгън.
Кейн въздъхна, преди да отговори.
— Нека да започнем от самото начало. Очевидно е, че другите двама членове на Трибунала знаят, че Лисицата е запазил писмата. Тъй като не могат да ги намерят, правят следващото най-добро нещо. Използват своя човек Уилбърн, за да те вербува, Нейтън. Какъв по-добър начин да държат под око сина на Лисицата. — Без да изчака реакцията на другия по отношение на твърдението му, маркизът продължи: — Предполагам, че стаите ти в Оксфорд са били претърсвани повече от един път, прав ли съм? — Нейтън кимна. — Трябва да са били доста сигурни, че писмата са у теб. За известно време, си бил единственият логичен избор. Сестра ти е била твърде малка, а и Хари вече я е бил взел при себе си. А освен това — добави той с кимване, — никой не би повярвал, че Лисицата ще повери писмата на Хари. Всеки зърнал този странен тип би отхвърлил подобна възможност. Не са знаели, че двамата са се познавали от доста време.
Джейд въздъхна с облекчение. Сега Кейн разсъждаваше толкова логично. Чувстваше се така, все едно бе свалил тежкият товар от раменете на всички им. Изражението на Колин подсказваше, че и той усеща същото.
— И? — не издържа Нейтън, когато мълчанието на Кейн се проточи.
— Изчаквали са — отвърна маркизът. — Знаели са, че в крайна сметка, писмата ще се появят. И точно така се е случило. Хари дал писмата на Джейд. Тя ги е показала на брат си и той е споделил тази информация с теб, Колин.
— Всичко това ни е известно — рязко каза Нейтън.
— Тихо, Нейтън! — прошепна Джейд. — Кейн разсъждава последователно. Не бива да пречим на концентрацията му.
— Когато Колин е казал на Уилбърн за писмата, той веднага е докладвал на Трибунала.
— И така, ние бяхме изпратени на смърт — отбеляза брат му. — Доверил съм се на погрешния човек.
— Да, доверил си се не на когото трябва.
— Те все още търсят писмата — добави Нейтън.