— Точно така. — Кимна бързо Кейн.
Колин се намести по-удобно.
— Сега, когато си мислят, че ние сме мъртви, остава само един човек, който би могъл да има изобличаващите доказателства. — Обърна се към Джейд. — Те знаят, че са у теб.
— Не могат да са сигурни — възрази тя. — Иначе щяха да ме убият — добави младата жена. — Ето защо прекрасната ти къща е опожарена, Нейтън. Това е и причината меката тапицерия на каретата ти да бъде цялата нарязана…
— Джейд, те няма къде другаде да търсят. Сега има само една възможност — намеси се брат ѝ.
— Ще се опитат да я отвлекат — предрече Колин.
— Да — съгласи се Нейтън.
— Няма да позволя на никой да се доближи до нея — обеща Кейн. — Но не съм сигурен в тяхното убеждение, че тя притежава писмата. Всеки един от вас би могъл да ги е скрил, преди да ви хванат. Това ги е вбесило, защото пак трябва търпеливо да чакат да се появят. Представям си колко са отчаяни.
— И така, какво ще правим? — попита Колин.
— Всяко нещо по реда си — каза маркизът и се обърна към Джейд. — Помниш ли, какво поиска от мен, когато влезе в кръчмата онази вечер?
Тя кимна бавно.
— Поисках да ме убиеш.
— Ти какво? — изрева въпроса си Нейтън.
— Тя ме помоли да я убия — повтори Кейн, без да сваля поглед от младата жена.
— Но той ми отказа — обясни младата жена. — Както и очаквах, естествено. И какво общо има това с плана ти?
Трапчинката се появи на бузата му, когато ѝ се усмихна.
— Много просто, любов моя. Промених мнението си и реших да изпълня молбата ти.
Тринадесета глава
— Пейгън трябва да умре! — заяви тихо, но категорично Кейн. — Това е единственият начин. — Той се взря в Нейтън, докато го казваше и мъжът веднага кимна в знак на съгласие.
Джейд скочи от стола и извика:
— Не искам да умирам. Няма да стане, Кейн.
— Виж сега, Джейд… — започна брат ѝ.
— Той говори за пирата — намеси се и Колин. — Няма в действителност да те убие, съкровище.
Младата жена го изгледа сърдито.
— Много добре знам за какво говори — сопна се тя. — И въпреки това няма да стане. Имате ли представа колко години ми отне да изградя тази репутация? Като се замисля…
Никой от мъжете не ѝ обърна никакво внимание. Всъщност брат ѝ и Колин се подсмихваха. Джейд се предаде, седна в креслото и продължи да се мръщи на Кейн.
— Ако не се беше втурнал да преследваш Пейгън, нищо подобно нямаше да се случи. Вината е изцяло твоя.
— Няма друг начин — оспори Нейтън. — Ако Пейгън умре, или по-точно другите го помислят за мъртъв, Кейн ще трябва да се откаже от преследването му, нали така? Помниш, че Трибунала твърдо вярва, че той държи пирата отговорен за смъртта на брат му.
Тя кимна с нежелание.
— И тогава ще го оставят на мира, нали? Ще бъде отново в безопасност?
Брат ѝ се усмихна и се обърна към маркиза:
— Този твой план може да реши не само един от проблемите — отбеляза като хвърли многозначителен поглед на сестра си.
Кейн също кимна:
— Джейд, когато Пейгън умре ще трябва да промениш някои от… хм… своите навици. Няма вече да можеш да…
— Но това е работата ми. Най-добрата съм — извика тя.
Кейн затвори очи.
— И какво точно е това, което вършиш толкова добре?
— Хари пиратстваше — обясни Нейтън вместо нея. — Сестра ми винаги е била с него на борда, но той командваше по онова време. Тя се грижеше за набезите по суша. Наистина има особен талант, Кейн. Няма сейф, който да не може да отвори или дори проклето резе, което да не е освободила.
— С други думи е само една ловка дребна джебчийка — заключи маркизът като отправи сърдит поглед в нейна посока.
Тя незабавно се противопостави на мнението му и на начина, по който го изрази.
— Изобщо не ме интересува какво мислиш за мен. Всичко свърши. Ти няма да ме видиш повече, така че въобще не ме е грижа за мнението ти и… — прекъсна я шумното мучене на Хари последвано от пронизителен писък. Джейд заключи, че той най-вероятно тероризира някоя от слугините — Ако ме извините за момент? — продължи веднага.
Но изобщо не изчака разрешението им и се втурна навън. Веднага щом вратата се затвори зад нея Кейн се обърна към Нейтън.
— Тя много скоро ще се усети — обяви той. — Да се надяваме до тогава Пейгън да е мъртъв и вече да е твърде късно.
— Да — кимна Колин. — Ще трябва да приеме, че те знаят, че е с теб и убийството на пирата вече няма да промени нищо. И двамата все още сте в опасност. Би трябвало вече да се е усетила — добави. — Странно, обикновено умът ѝ е много по-бърз. Колко време мислите, че ще ѝ отнеме този път?