Нейтън отговори пръв:
— Вече знае. Не видя ли облекчението в погледа ѝ? Беше само за миг, но дълбоко в себе си тя също иска всичко да приключи.
— А вие не искате ли? — обърна се Кейн към брат си. — Нима някой от вас желае да се върне отново в океана? Джейд не може да разсъждава много логично точно сега. Тя мисли, че трябва да се върне отново към предишните си… задължения — прошепна. — Вероятно за нея това е начин да продължи да се доказва. Но мотивите ѝ нямат никакво значение. Тя има нужда някой да ѝ отнеме възможността да решава и да я принуди да се откаже.
— И това ще си ти, Кейн? — попита Колин.
— Да.
Точно тогава младата жена влезе отново в салона и Нейтън ѝ каза:
— Джейд, не мисля, че трябва да тръгваш с Матю и Джъмбо. По-добре изчакай проблемът да се уреди.
— Имаш предвид да изчакам докато разкриете Трибунала? — звучеше като че ли тази мисъл я ужасява. — Не мога да остана тук, не и след като…
Кейн я изгледа свирепо и мълчаливо ѝ заповяда да спре да протестира. Младата жена се приближи и застана отстрани на стола му с ръце сключени отпред.
— Ами Хари? — Маркизът се обърна към брат ѝ. — Той ще ни създава ли проблеми?
— Защо? — обади се Колин след поредната прозявка — Той вече се е оттеглил. Със сигурност сте забелязали, че отдавна не са се навъртали пиратски кораби наоколо.
— Забелязах — потвърди Кейн. — Но може и да не му хареса факта, че корабът му ще изгори.
— Не!
Джейд изглеждаше толкова ужасена от това предложение, че трябваше да седне. Отиде до стола и се отпусна тежко в него.
— „Емералд“ беше нейният дом — прояви съчувствие брат ѝ. — Може би ще можем да намерим друг кораб, да го боядисаме да прилича на него и да го изгорим. Хари ще успее да скрие добре истинския „Емералд“.
— Ще може ли да се погрижи за това? — кимна Кейн — Ще трябва да се намерят и свидетели, които да потвърдят, че са видели Пейгън мъртъв.
— Ако му обясним подробно, да — съгласи се другият.
— Носи ли си очилата? — пошегува се Колин широко усмихнат.
— Отивам да поговоря с него — обяви маркизът.
Но Нейтън се изправи пръв.
— Време е да си починеш, Колин!
Преди който и да е да предугади намерението му, той вдигна Колин на ръце, леко се заклати под тежестта му, но бързо възвърна равновесие и го понесе към стаята му. Приятелят му незабавно започна шумно да протестира.
— За Бога, Нейтън, пусни ме. Не съм бебе!
— Кого заблуждаваш? — отвърна му Нейтън.
Джейд наблюдаваше двамата, докато не се скриха от погледа ѝ, след което прошепна:
— Нейтън се погрижи много добре за брат ти, Кейн.
Маркизът се обърна и се взря в нея. Тя беше свела поглед към скута си.
— Ти също — отвърна ѝ.
— Брат ми е много благороден — не личеше да е чула комплимента му, — но през повечето време се прикрива зад намръщеното си лице. Гърбът му е нашарен с белези от побоите, които е понесъл. Не се е случило в училище, но той не говори за времето, когато отсъстваше. Не иска да ми каже къде е бил. Знам само, че е имало жена замесена във всичко това. Сигурно много я е обичал. Мисля си, че тя може би го е предала, защото сега всячески се опитва да остане студен и циничен към хората около него. Ала Колин успя да достигне до сърцето му. Брат ти отдава приятелството си безрезервно. Спасил е живота на Нейтън неведнъж. Брат ми не се доверява почти на никого, но Колин е изключението.
— А на теб вярва ли?
Въпросът я стресна.
— О, да — изстреля в отговор. Вдигна поглед към него и нежността, която съзря в очите му я накара да се запита какво беше предизвикало такава реакция. — Колин никога нямаше да се справи с тези стълби и Нейтън го знаеше, затова не позволи гордостта на приятеля му да бъде наранена.
— Като че ли все пак леко се е нащърбила — провлече Кейн. Все още чуваха протестите на по-малкия му брат от горния етаж.
Младата жена колебливо се усмихна, след което стана и скръсти ръце на гърба си, вперила поглед в маркиза.
— След като ще трябва да остана в Англия, смятам, че е редно да изпратя писмо на лейди Брайърс, в което да я помоля да отседна при нея.
— Не!
— Не? Защо не?
— Джейд, започва да ми омръзва да повтарям едно и също. Ти оставаш с мен.
— Лейди Брайърс ще ме приеме в дома си и за теб ще бъде много по-лесно, ако си тръгна.
— Защо?
— Защото ще преосмислиш всичко и с твоя обичайно логичен ум ще решиш, че няма как да ми простиш. Ето защо.
— Искаш ли да ти простя?
— Не съвсем.
— Пак лъжеш.
— Има ли значение?
— Да, има Джейд. Казах ти, че те обичам. Това нищо ли не означава?