— Означава — прошепна тя. Когато той пристъпи към нея, тя стана от стола и тръгна към вратата. Изражението на Кейн я разтревожи и отстъплението ѝ се стори най-разумно в момента — Защо ме гледаш така?
— Ти ме измами, манипулира ме, водеше ме за носа, но това ще се промени, нали така?
— Най-накрая започваш да разбираш. — Тя отстъпи още една крачка. — Когато помислиш логично съм сигурна ще осъзнаеш, че направих това, за да защитя теб и брат ти. Но първо ще трябва да успокоиш гнева си и… може би да превъзмогнеш гордостта си.
— Така ли беше?
— Кейн, съвсем скоро, сигурна съм, ще започнеш да ми благодариш за тези лъжи. Пък и всичко вече свърши.
Той леко поклати глава и се усмихна. Младата жена не знаеше какво да мисли за тази реакция. Тъй като не откъсваше поглед от него не можеше да види какво има зад гърба ѝ и изведнъж се озова притисната в ъгъла на стаята. Беше сбъркала разстоянието до изхода с няколко стъпки. Бе попаднала в капан. Усмивката му се разшири, давайки ѝ да разбере, че много добре осъзнава затруднението ѝ и напълно му се наслаждава.
— Всичко свърши — заекна тя.
— Не, любима, тепърва започва. — Ръцете му се отпуснаха върху стената от двете страни на лицето ѝ.
— Имаш предвид, да откриете кой стои зад Трибунала, нали?
— Не, имам предвид нас двамата — бавно се наведе към нея. — Нима ми позволи да те докосвам, защото ме защитаваше?
— Що за нелеп въпрос! — измърмори тя.
— Отговори ми!
— Разбира се, че не — прошепна, забила поглед в гърдите му.
— Или пък се чувстваше виновна задето ме мамиш?
— Не! — извика, но веднага осъзна, че звучи уплашено и незабавно смени тона. — Никога не се чувствам виновна, когато лъжа. Правя го много добре и този талант ме кара да се гордея, а не да се срамувам.
Кейн затвори очи и измърмори една бърза молитва да запази търпение.
— Тогава защо ми позволи да те докосвам? — настоя.
— Знаеш защо.
— Кажи ми!
— Защото го исках — тихо му прошепна тя.
— Защо?
Джейд тръсна глава и опита да отмести ръцете му, но не постигна особен успех.
— Няма да напуснеш тази стая докато не ми кажеш цялата истина. Без повече лъжи.
— Искаш твърде много от мен. — Сега беше впила поглед в брадичката му.
— Не искам повече отколкото аз самият съм готов да дам — възрази ѝ. — И ще стоим тук, ако се наложи и цял ден, докато…
— О, добре — отвърна му. — Исках да ме докосваш, защото си един такъв мил и нежен мъж и разбрах колко много… държа на теб. — Вдигна поглед към очите му, защото искаше да види дали ще ѝ се присмее. Дори и намек за присмех от негова страна щеше да я накара да забие юмрук в лицето му.
Не се смееше. Но изглеждаше доволен от признанието ѝ. Арогантен както винаги, но в случая сигурно имаше поне малко право на това.
— Кейн, ти изобщо не приличаш на човека, за когото прочетох в досието ти. Очевидно дори твоят началник не познава истинската ти същност.
— Чела си досието ми?
Съжали, че го спомена, когато я стисна за раменете и пресни синини заплашиха да изместят старите.
— Да, прочетох го — обяви високо. — Отне ми почти цяла нощ. Имаш богато минало.
Той поклати глава. Бе по-скоро удивен, отколкото ядосан.
— Джейд, това досие би трябвало да е запечатано… и заключено, а името забравено завинаги.
— Така беше, Кейн. Охраната всъщност беше доста добра. Без повредени ключалки на вратите. Тези на шкафовете пък бяха изключително здрави.
— Очевидно сигурността не е била толкова надеждна все пак — измърмори той, — щом си успяла да влезеш, да намериш досието ми и да го прочетеш. Дори и аз не съм го чел, за Бога!
— И за какво ти е да го четеш? Ти си го изживял. Документът съдържаше само твоите задачи и тяхното изпълнение. Нямаше почти нищо за личния ти живот. Дори инцидентът с братята Кели не беше споменат. Кейн, защо се разстройваш така? — попита, когато я стисна толкова силно, че имаше чувство, че ще ѝ счупи костите.
— Прочела си всичко? Знаеш какво съм направил? — Тя бавно кимна.
— Нараняваш ме. Моля те, пусни ме.
Той отново подпря ръце на стената, блокирайки пътя ѝ за бягство.
— И въпреки че си знаела всичко онова… дойде при мен. Не те ли беше страх?
— Малко — призна му. — Миналото ти е доста… колоритно. И се тревожех, да, но след като те срещнах започнах да се съмнявам в точността на…
— Недей — прекъсна я той. — Нищо не е изопачено.
Потръпна от резкия му тон.
— Е, направил си каквото е трябвало — прошепна тя.
Кейн все още не ѝ вярваше напълно.
— Какво беше оперативното ми име?