— Ловеца.
— По дяволите!
— Опитай се да ми влезеш в положението. Трябваше на всяка цена да узная всичко за теб.
— И защо?
— Ти беше в беда.
— Не ти ли хрумна, че бих могъл сам да се погрижа за всички възможни заплахи по пътя си?
— Да — съгласи се, — хрумна ми, но бях дала обещание на брат ти и беше въпрос на чест за мен да те опазя.
— Дадената дума е много важна за теб, нали Джейд?
— Разбира се.
— Все още не разбирам защо ти е трябвало да четеш досието ми.
— Трябваше да науча кои са… уязвимите ти страни. Не ме гледай така! Всеки си има ахилесова пета, Кейн. Дори и ти.
— И какво откри? Каква е моята?
— Също както и баща ти, ти имаш репутацията на защитник на онеправданите. Това не е точно недостатък, но аз използвах тази твоя черта в моя полза.
— Като се престори, че си в беда? Джейд, ти наистина си била в беда. Всички тези неща, които са се случили. Ти…
— Можех и сама да се справя с опасността — похвали се тя. — Веднага щом се измъкнах от каретата, отидох в Шалоуз Уорф. Джимбо и Матю ме чакаха там. Тримата много лесно щяхме да се справим с проблема.
— Може би.
Стори ѝ се по-сговорчив и леко разсеян и Джейд веднага опита да се мушне под ръката му, но той само се приближи по-близо и я спря.
— Ти вярваше, че съм беззащитна и затова веднага се обяви за мой ангел хранител — завърши тя.
— Както излиза, ти също си се обявила за мой ангел хранител — контрира я той.
— Това наранява ли гордостта ти?
— Не, манипулациите ти вече сториха достатъчно да я наранят.
— Арогантността ти ще ти помогне да преодолееш такъв незначителен удар — прошепна му с нотка на смях в гласа. — Ти би дал живота си, за да ме защитиш. Каза го, когато си мислеше, че съм заспала.
— По дяволите, има ли нещо, за което да не си ме лъгала?
Не му отговори.
— Джейд, аз ти дадох моята закрила. Ти знаеш ли какво ми даде?
— Лъжи — отвърна тя.
— Да, лъжи, но и още нещо. — От руменината, която изби по бузите ѝ разбра, че знае за какво ѝ говори. — Какво още ми даде?
— Ами… имаше го и това — прошепна — Аз бях девствена.
— Ти ми даде любовта си, Джейд.
Тя тръсна глава.
— Не съм, Кейн.
— Напротив — продължи той — Помниш ли какво ти казах първата нощ, когато се любихме?
Помнеше всяка негова дума.
— Не.
— Отново лъжеш, Джейд. Знаеш, че запомняш завинаги всичко, което чуеш или прочетеш.
— Само, което прочета — измънка тя и започна да се бори с него да я освободи. Внезапно я обзе паника.
Кейн се приближи още по-близо и сега бедрата му докосваха нейните.
— Нека ти припомня тогава, моя малка лъжкиньо — прошепна ѝ. — Казах ти, че ти ще бъдеш моя. Сега и завинаги, Джейд.
— Ти не го мислеше наистина — извика тя. — Не бих могла да те държа отговорен за такова глупаво обещание. — Затвори очи при спомена за тяхното вълшебно любене. — Сега не е моментът да… Кейн, спри — нареди му, когато се наведе и я целуна по челото. — Аз те надхитрих, лъгах те, пък и ти не знаеше, че съм Пейгън. Каквото и да си казал онази нощ, трябва да го забравим.
— Аз не искам да го забравям.
— Няма как да остана с теб. Ти дори не ме харесваш. Аз съм крадла, не помниш ли?
— Не, любов моя. Била си крадла, но всичко това вече е зад гърба ти. Някои неща ще се променят, Джейд.
— Едва ли. Не би могъл да се промениш толкова много. Твърде упорит си.
— Имах предвид теб — извика той. — Ти ще се промениш.
— Няма.
— Ще го направиш. Ще сложиш край на всичко, Джейд.
— Защо?
— Защото няма да ти позволя. Ето защо.
Тя не искаше да разбере.
— Какво правя аз изобщо не е твоя работа — заспори. — Моите хора разчитат на мен. Няма да ги предам.
— Ще трябва да разчитат на някой друг — изрева той, — защото твоите дни на крадла приключиха.
Ушите и пищяха, но внезапно така се вбеси и изплаши, за да се тревожи за това.
— Щом си тръгна оттук, никога вече няма да ме видиш. Дори няма да се върна, за да те обера — реши, че е приключила този разговор и се измъкна от Кейн.
И тогава забеляза Нейтън и Черния Хари да седят на вратата и да я наблюдават. Най-вероятно бяха чули по-голямата част от разговора. Спомни си, че бе крещяла също толкова силно, колкото и Кейн. А той всъщност само това правеше. Превърнал я беше в разбесняла се, опърничава жена.
— Какво те интересува какво ще прави тя? — попита брат ѝ.
Дали заради младата жена, но изражението на маркиза беше кротко и сдържано.
— Нейтън, мисля, че е време двамата малко да си побъбрим. Джейд, ти изчакай с Хари в трапезарията. Стърнс — добави, когато икономът се присъедини към тях, — погрижи се никой да не ни прекъсва.